Въстанието в Одринско 1903, Книга 2, Панайот Маджаров, СамИздат / Неизвестен, 2004

Въстанието в Одринско 1903, Книга 2

Автор: Панайот Маджаров
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Балканска история, Македония. Македонско движение
Издателство: СамИздат / Неизвестен
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2004 год.
меки корици, 495 стр.
Цена: 10,00 лв

ПРЕДГОВОР
След редица оригинални и задълбочени изследвания на устното народ но съчинителство, битовия живот и психологията на източно тракийските българи, както и на фактологията на вековната борба за присъединяване на цяла Тракия към исконното отечество България, Панайот Маджаров се очерта като значителен днешен странджански народоук - нека ми бъде позволено да използвам това понятие за книжовна дейност на ползу роду, създадено от родопчанина Стою Н. Шишков. И наистина, малката планина Странджа, благодарение на хора с възрожденски пориви, какъвто е Панайот Маджаров, се превръща в обособен етнокултурен регион, привлекателен с много красиви хипотези за историческа глъбина, характерен с някакъв взрив на народния художествен гений в песенното творчество, съдбовно свързан с трагиката на българския национален въпрос поради геополитическото си разположение и съдба. Странджа е като вселена и може би заради това все още не може да бъде обхваната в обсега на един научен труд или на едно художеетвено описание. Нужен е изглежда многопрофилен талант със склонност и към историята, и към литературата, за да се синтезира оная духовна енергия, която изпълва обитателите на планината и предопределя върховните прояви на личността - в Странджа това е може би почти митичната Парория, местонахождението на която е спорно, но пък са безспорни произлезлите от този край граматици, хайдути, поборници за народна свобода, певци, свирачи. Педантичният историк и сладкодумният разказвач на случки трябва да вървят заедно и да кръстосват сгушените в пазвите на Странджа села, да издирват паметливи и родолюбиви хора. Тази житейска реалност като че ли все още съществува, планината край морето е все още някакъв недокоснат от баналното всекидневие духовен резерват.
Настящият труд на Панайот Маджаров е тематично продължение на предишната му книга "Свято заклятие". Замисълът на автора, най-общо казано, е доста амбициозен — да създаде своеобразна енциклопедия на Илинденско-Преображенското въстание в неговия странджански ареал. Панайот Маджаров изгражда познания за забележителния народен бунт с научни и художествени средства. Така например образната галерия на героите е разработена в литературна стилистика, а списъците на участниците във въстанието по революционни участъци е резултат на типична научноизследователска и теренна дейност.
В книгата са включени очерци за прочути и за недотам известни революционери от Одринска Тракия като Стамат Икономов, Михаил Герджиков, Димитър Ташев, Димо Янков, Димитър Стефанов, Димо Аянов, Дими тър Маджаров, Дико Джелебов, Михаил Даев, Тодор Шишманов, Станислав Аргиров, Милка Загорчева, Зоица Ангелинина, Георги Джелебов, Иван Орманджиев, Бойко Чавдаров, Димитър Груев, Димитър Арнаудов и др. Включени са и научни студии за кодовите названия и шифри, ползвани от революционерите, за бягствата на българи от турската армия през 1912 година, за склонността към учение и просвета сред българите в Източна Тракия. Добавени са документални разкази из живота на бежанците по новите им местожителства след Балканската война. Авторът е дал място и на два пътеписа из Странджа.
Може би най-интересното в този том са списъците с имената на 4385 души, взели участие в подготовката и хода на Илинденско-Преображенското въстание в Източна и в Западна Тракия. Това е направо оригинален научен принос на Панайот Маджаров в историографията на българските борби за свобода и независимост, доколкото ми е известно, такъв списък за съжаления няма за участниците в други въстания, например Априлското. Същото значение имат и систематизираните имена на училища и църкви (в студията „Любовта към писменост и учение"), строени през Възраждането. Някои от тях са въздигани върху руини от Средновековието, унищожени отново при обезбългаряването на региона. Но именно за българско историческо присъствие говорят те и заслугата на Панайот Маджаров като изследовател е, че ги възкресява и в паметта, и в писаната история.
Впрочем, интерес към първа книга, заради нейната историографска стойност е проявен от Библиотеката на Руската академия на науките, от Московската руска държавна библиотека, от Московската библиотека за чуждестранна литература, от Лондонската британска библиотека, от Публичната библиотека в Ню Йорк, от Националната библиотека в Париж, от Народната библиотека в Прага, от Националната библиотека в Букурещ, от Белградската национална библиотека, от Университетската библиотека в Скопие. Това са все хранилища на историческата памет, които приемат в своята кохорта и тази книга на Панайот Маджаров.
Никола Инджов