Дубравка Угрешич е един от съвременните източноевропейски писатели с най-много преведени книги в България. От 2000 г. насам на български излязоха “Култура на лъжата”, “Американски речник”, “Форсиране на романа река”, “Четенето забранено”, “Музей на безусловната капитулация” и “Министерство на болката”. Произведенията й са отличени с редица отличия, сред които годишната швейцарска награда “Charles Veillon” (1996), австрийската държавна награда за европейска литература (1999) и германската награда за есеистика “Хайнрих Ман” (2000). Поместеното тук есе е от най-новата и есеистична книга “Няма никой вкъщи” (2005).
