Ехо от мълчанието на Пробудения, Колектив, Индологическа фондация Изток-Запад, 2005

Ехо от мълчанието на Пробудения

Автор: Колектив
Раздел: Художествена литература от Азия, Африка и Австралия, Източна философия
Издателство: Индологическа фондация Изток-Запад
Народност: индийска
Преводач: Милена Братоева
ISBN: 9549056554
първо издание, 2005 год.
меки корици, 126 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

Съставителство, предговор и превод от санскрит - Милена Братоева

"Ехо от мълчанието на Пробудения" - превод от санскрит на будистки текст от жанра "джатака".

Будисткият проповедник и поет Харибхатта "закичва" Първоучителя Буддха с "гирлянда", оплетена от легенди за негови предишни рождения, в израз на дълбока почит към спасителното за света проникновение на Пробудения. Заплитайки легенда след легенда, той сякаш притихва в молитвено смирение пред безмерната му духовна мощ. Всяка една от легендите е като зрънце от молитвената броеница на будистки монах, зрънце от природата на Буддха, която доближаваме, увлечени от интригуващата фабула и красивия изказ. Дали е случайно тогава, че санскритското название на сборниците от легенди за предишни рождения на Буддха — джатакамала — се приближава по звучене до санскритската дума за молитвена броеница — джапамала. Кой знае! Не е случайно обаче, че тъкмо този будистки поет се увенчава с най-голям успех в традицията на създаване на такива Гирлянди в будистката литература на санскрит и се превръща в неин класик. Харибхатта притежава необикновено поетично дарование, което, надяваме се, ще покори и българския читател, изкушен от простите, но дълбоки истини на будисткото учение, вплетени в завладяващи приказни образи и поетични миниатюри.

ПРЕДГОВОР

Ехото от мълчанието на Пробудения залива вече хилядолетия Азия с порой от гласове. Ето в това е големият парадокс и живата притегателна сила на будизма.
Хайнрих Цимер

По повод награждаването му с Нобелова награда за мир през 1989 г. Далай Лама, запитан от френски журналист дали вярва, че будизмът ще се установи наистина трайно на Запад, отговаря така: "Разглеждайки историята на будизма, трябва да различаваме същността на учението и същността на цивилизацията. Когато будизмът започва да се разпространява по света, неговите основни идеи биват приспособени към най-разнообразни култури. Затова говорим за тибетски будизъм, за китайски, тайландски и т. н. Като имаме предвид това историческо своеобразие, можем да кажем, че е възможно същностните будистки учения да се вградят в западната култура и един ден ще има вероятно и западен будизъм."(Цитатът е преведен въз основа на немския превод на Карл Хайнц Голцио.)Ако предположението на Далай Лама е въпрос на бъдещето, то със сигурност в далечното минало, приблизително VI-V в. пр. Хр., будизмът, относително скоро след възникването си, се превръща в активно мисионерско духовно учение и религиозна практика, които всеки будистки монах е бил задължен да разпространява сред широк кръг потенциални последователи. За разлика от другата, създадена в Индия религия - хиндуизма, будизмът не култивира в себе си култ към свещения език, което му позволява да превърне посланието на Буддха в достояние на най-различни съсловия в тогавашното индийско общество и му осигурява впоследствие популярност в цяла Азия. Най-важното за будиста е да накара колкото се може повече хора да повярват в правилността на пътя към избавлението от житейските страдания, който предлага Учителят. Затова съвсем не е случаен фактът, че будистките проповедници твърде рано осъзнават огромния потенциал на такива обичани фолклорни форми като приказката и баснята и започват да го използват, при това изключително майсторски, в проповедническата си мисия. Така се стига до създаването на един цял комплекс от легенди (джатака) /Загака (санскр.) - букв. "раждане", "рождение"./ за рожденията на Буддха преди появата му на света като Сидхартха Гаутама, които се превръщат в иманентна част от будисткия канон./ Известен преди всичко като палийски канон, защото е създаден на този средноиндийски език. На пали канонът се нарича Tipitaka, а на санскрит - Tripitaka, което ще рече "Трите кошници", защото се състои от три раздела: "Suttapitaka" (пали), "Sutrapitaka" (санскр.) - букв. "Кошницата с проповедите"; "Vinayapitaka" (пали, санскр.) - букв. "Кошницата със задълженията"; и "Abhidhammapitaka" (пали), "Abhidharmapitaka" (санскр.) - букв. "Кошницата с вторичния закон". Дълго време се считаше, че в палийския канон са събрани оригиналните проповеди на самия Буддха. Днес това схващане е опровергано. Достатъчен е само фактът, че родният език на Първоучителя не е бил нито пали, нито санскрит, а магадхи. Освен това канонът трябва да е бил компилиран и писмено фиксиран приблизително два века и половина след кончината на Буддха, тоест към I в. пр. Хр. Особена роля за неговото кодифициране изиграва прочутият Трети събор на будистката религиозна община, състоял се по време на царуването на владетеля Ашока, тоест около 250 г. пр. Хр. Ядрото на канона представлява първата "кошница", защото в нея са събрани основните тезиси на будисткото учение, поднесени под формата на диалози, наставления и тълкувания. Във втората "кошница" се съдържат предписанията, регламентиращи поведението на будисткия монах и организацията на живота в будисткото братство. А в третата - психологията и философската доктрина, изобщо цялата догматика на будизма. Всеки един от тези три раздела се състои от множество части, композирани по изцяло формални критерии - дължина на текста. Джатаките, които са общо 547, са събрани в първата "кошница", по-точно в нейната пета част, наречена "Khuddakanikdya" (пали) - букв. "Сборник с кратки текстове"./
Джатаката на пали постепенно се оформя като завършена религиозна притча, съобразена с особеностите на комуникативната среда, в която трябва да функционира: от една страна, религиозната община /Bhiksu (санскр.) - букв. "множество", "тълпа"./ на монасите / Bhiksu (санскр.). - букв. "просяк", "просещ монах"./ в оранжеви роби, които са устремени към постигането на състоянието архат /Arha, arhant (пали), arhat (санскр.) - букв. "достоен", "благороден". Будистки "светец", който е постигнал просветлението и се е избавил от оковите на битието./, и от друга, множеството на миряните /Updsaka (санскр.) - букв. "служещ"./, които са своеобразни неофициални членове на будисткия орден и нямат същите религиозни права като монасите. Така или иначе в епохата на т. нар. "будизъм на старите" джатаката е "затворена" предимно зад стените на будистките манастири. С течение на времето обаче ситуацията съществено се променя. Дълго водената негласна война на миряните за правото да постигат "спасението" наравно с монасите завършва с победа, първоначално частична, само в някои от школите на "Малката колесница", впоследствие - пълна, в рамките на будизма на "Голямата колесница", в който и т. нар. "син от добро семейство" /Kulaputra (санскр.)./ се сдобива с привилегията да може да стане Буддха. По този начин е извършен на практика най-дълбокият концептуален прелом в будизма, който го трансформира от философско-мистично учение, каквото е той в началото, в религия със свой пантеон, митология и почитание.