Майкъл Кънингам умее да пише и за тъмните и за светлите копнежи на човека. За болката и самотата, за неясната радост, за притаената надежда... В "Дом на края на света" героите, обременени от нелеки съдби, отчаяно търсят пълнотата на любовта, за да съградят от нея своя дом.
Момчешкото приятелство между Боби и Джонатан прераства в отношение, белязано от страст и съдбовност. По-късно се появява и Клер, за да се получи един наистина объркан любовен триъгълник.
Въпреки трагизма, въпреки ранимостта си, героите на Кънингам притежават ведрата сила да погледнат на себе си като хора, осъществили "връзка с живота си, с грешките и абсурдните му постижения."
С право отреждат на този роман място сред най-добрите постижения на съвременната американска проза. Той е написан наистина красиво.
