Терминологията на психоаналитичното направление и на необятното философстване около Дзен е в пълен хаос, но смислено не е да се подрежда хаоса, а по-скоро да се забрави. Безплодно е да се продължава безконечния и безнадежден дебат - следва да се пристъпи към действие.
И няма по-силно четиво, което да тласка именно към това действие, от думите на истинските създатели и Учителите в Китай от 1520 г. насетне - годината, в която индийският монах Бодхидхарма прекосява Ян дзъ и се установява в манастира Шао лин.
Психоанализът търси напрегнатите, болезнените точки във възлите на нашето несъзнавано, завързани в личната ни невидима история. Дзен медитацията, по подобен начин, търси мощните източници на спонтанните мисли, които ни владеят. Те се разпознават като заблуди, в които е вложена енергия - желание, страх, срам, завист, самолюбие, гордост. Заблудите касаят един преходен и невъзможен за удържане Аз и го държат в неведение относно собствената му илюзорност.
Дзен означава и това - да познаеш този Аз и да го разтвориш.
Това не значи да забравиш кой си в буквалния смисъл, а да си даваш сметка и да усещаш с цялото същество, че страданията са страдания на Аз-а и че болките минават и отминават, когато няма кой да ги задържа, фиксира и тълкува като Смисли на Личността.
