Един траен мит се е настанил в общественото ни съзнание около възстановяването на българската държавност през 1878 г. Този мит прокламира, че България е възстановена само и един¬ствено в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г. Едва ли има историк или дори само логично мислещ човек, който да не се сеща, че възстановяването на една изчезнала от политическата сцена (и то преди 500 г.) държава не става по метода «деус екс махина». Възстановяването на българската държава, първо, не е и не може да бъде еднократен акт и, второ, няма начин да стане без участието на българския народ или на българското общество. Един дори бегъл поглед върху историята на българското общество в първите три десетилетия от втората половина на XIX век ще ни убеди, че Освобождението не е еднократен акт, а процес. Този процес има няколко фази и включва: първо - създаването от Васил Левски и съратниците му на общобългарска революционна организация; второ - заявка за международно признание на българския народ като обособена етническа категория; трето - международно признание на българския народ като обособен етнос и очертаване на границите на етническата му територия чрез Фермана за Българската екзархия от 1870 г.; четвърто - решителна заявка за държавна независимост, направена от българския народ чрез Априлското въстание от 1876 г.; пето - Цариградска конференция на Великите сили. И едва на шесто място идва Руско-турската война от 1877-1878 г.
