|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
История на Венеция
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животното, което следователно съм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Сърцевремие. Кореспонденция
|
 |
Автор: Ингеборг Бахман, Паул Целан
Раздел: Литературна критика, литературознание, Световни мемоари и биографии, Съвременна история
Издателство:
Панорама
Народност: немска
Преводач: Ана Димова
ISBN: 9786197609318
първо издание, 2026 год.
меки корици,
374 стр.
Цена:
27,38 лв (14.00 €) 
|
„През май 1948 г. в окупираната Виена се срещат и се влюбват двама души с коренно противоположни съдби: австрийската студентка по философия, дъщеря на бивш член на Германската националсоциалистическа партия, и безотечественикът, немскоезичният евреин от Черновци, чиито родители са загинали в германски концентрационен лагер, а той самият е оцелял в румънски трудов лагер. От това непреодолимо различие тръгва той, Паул Целан, като еврейски поет, пишещ за немски читатели, и формулира високите си изисквания към поезията на немски език след трагедията на евреите. Тя, Ингеборг Бахман, още преди тази среща е започнала да преосмисля близкото минало на Австрия и Германия, но тази среща се превръща за нея в стимул да се бори през целия си живот срещу забравата и да подкрепя творчеството на Паул Целан. Именно това различие и опитите да продължат диалога си въпреки постоянно възникващите противоречия е определящо за кореспонденцията на двамата, от първото стихотворение-посвещение през май/юни 1948 до последното писмо през есента на 1967. Тази кореспонденция е драматичен и вълнуващ документ за живота на двамата поети, въпреки че след дългогодишните спекулации очакванията са били малко по-различни. Връзката на Ингеборг Бахман и Паул Целан, както и нейното отражение в творчеството на двамата след публикуването на писмата им най-сетне може да се постави на достоверна основа.“
- Барбара Видеман, Бертран Бадиу
„Със страдание и страст са белязани писмата на двама от най-големи-те поети на следвоенните години. Мислите им постоянно кръжат около творбите на другия, около възможността да се пише, да се изрича, да се премълчава. За дълги периоди от време те са разделени, срещат се само няколко пъти, но срещите им са съкровени, окриляващи, вдъхновяващи.
Трупат се недоразумения, писането не помага на двамата майстори на словото да се справят с вихъра на своята любовна история. Много от писмата не са изпратени...“
- Анне Тистер, Воафрат Кох |
|
|
