Увлекателно написан автобиографичен разказ. Житейската пътека на Иванка Коларова ни повежда през бедствените години на Първата световна война от родопското село към Асеновград и Пловдив, където тя е отгледана в семейството на евангелския пастор Иван Сечанов. Разкрива ни картини от бита, настроенията в обществото, личната оценка на световните събития. Авторката описва с горчива ирония изпитанията, които понася заедно със съпруга и малките си деца след преврата на 9 септември 1944 и моралните противоречия с наложените от комунистическа власт норми. С нови надежди тя разказва за стъпването на власт на демократичните сили на България след срутването на комунистическата диктатура. „И Родината ни пак ще стане привлекателна райска градина!“
Книгата представлява второ, допълнено издание.
***
„Моята майка написа тази биографична хроника през 1997 година на 83-годишна възраст в памет на пастор Иван Сечанов и своята осиновителка Пенка Сечанова. След първоначалното й колебание, че тя няма нищо особено да разкаже на съвременния читател, успях да я убедя да остави писмено свидетелство за хората и времето, 3а обратите в съдбата си. Отново усетила своя дар слово, тя се усамоти и написа тази книга за три месеца.
В предговора на второто издание на книгата, когато майка ми вече я няма, допълвам оригиналния текст с детайли за събитията от онези години, на които съм била свидетел или съм узнала от разкази на моите близки.
Книгата е свидетелство за пъстрите културни пластове и богатата история на Балканския полуостров и особено за ролята на Евангелската църква в България. Читателят усеща пулса на живота през периода 1930-1944 в страната, стъписването и шока след катастрофата в България, предизвикана от деветосептемврийския преврат и наложения в продължение на 45 години тоталитарен режим над българския народ.“
