|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Размисли за една епопея: 150 години от Априлското въстание
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Поп Васил (Българска повест, 1968)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Поп Васил (Българска повест, 1968)
|
 |
Автор: Жорж Папазов
Раздел: Литературна критика, литературознание, Българска съвременна проза
Издателство:
Галерия Структура
Народност: българска
Преводач: Станимир Делчев
ISBN: 9786199196281
второ издание, 2026 год.
меки корици,
106 стр.
Цена:
23,47 лв (12.00 €) 
Прикачен файл:
|
„Книгата Pope Vassil. Recit Bulgare („Поп Васил. Българска повест“) заема особено място в многопластовото наследство на Жорж Папазов (1894-1972) - художник, писател и един от най-ярките български модернисти. Макар познат преди всичко със своето живописно творчество и връзките си със сюрреализма, Папазов оставя след себе си и впечатляващо книжовно наследство, писано почти изцяло на френски език. Това наследство дълго време е встрани от вниманието в България.
Повестта „Поп Васил“, издадена в Париж през 1968 г., е едновременно личен разказ и художествено свидетелство за света, от който самият Папазов произлиза. През спомените за България, пречупени от дистанцията на времето, емиграцията и зрелия му творчески поглед, авторът ни въвежда в атмосферата на една отминала епоха. В този текст се преплитат биографични образи, културни пластове и интимен размисъл за принадлежността, паметта и корените, за да се създаде жив и проникновен образ на страната от началото на XX век.“
- Мария Василева
***
Преди повече от петдесет години авторът за пръв път напуска България, за да отиде да се учи и види цивилизована Европа.
През първите си и чести отсъствия, под напора на растяща носталгия, той често посещава родното си място и със спокойна съвест се връща в страните, където съдбата го зове.
Вече тридесет години не е виждал родината си. През този период често е мечтал и още по-често мислил за родния си град, за семейството, познатите и околните. От това почувствал необходимост да напише разказ, предназначен единствено заличен прочит. Това отразява нуждата му да разполага на ръка разстояние с къс българска земя, описан от самия него: земя, на която хора живеят, борят се, обичат се, страдат.
В своя разказ Папазов не проявява стремеж към историческа достоверност. Героите, които описва, принадлежат отчасти на легендите, а някои други - на реалността. Те тясно кореспондират с чувствата и носталгията, които го свързват с храбрия и скромен народ, от който произхожда.
(текст от оригиналното издание)
***
Можете да намерите също и:
Жорж Папазов |
|
|
