Добродетели, пороци и гражданско общество, Марк Кингуел, Сиела, 2006

Добродетели, пороци и гражданско общество

Автор: Марк Кингуел
Раздел: Социология, Съвременна философия, Антикварни книги
Издателство: Сиела
Народност: канадска
Преводач: Минка Параскевова
ISBN: 9789546497659
първо издание, 2006 год.
меки корици, 239 стр.
Цена: 8,50 лв

Прикачен файл:

Поредица Войни и власт
Марк Кингуел е съвременният Сократ, който насочва вниманието ни към една голяма тема: какво означава да бъдем граждани в един бързо променящ се свят; как сме прекосили огромното разстояние между Сократовото гражданско поведение и нашата накъсана реалност; изтрита или преначертана е границата между обществено и лично; как да се отнасяме към престъпленията срещу личността, които най-често са мотивирани от нужда или от завист, но имат и по-дълбока политическа мотивация; банален ли е светът на масовата култура; има ли политически коректни добродетели и пороци?

ПРЕДГОВОР
Това е малка книга за една голяма тема: какво означава да бъдем граждани в един бързо променящ се свят. И по стара философска традиция книгата задава повече въпроси, вместо да дава отговори. Но книгата е продиктувана от убеждението, че критическото отражение на възможностите на политическия живот е едно от най-висшите задължения на човечеството - че всъщност това отражение е форма на политическо действие, толкова важно, колкото и всяка демонстрация или протест. Демократичната политика представлява парламент, размяна на мнения, не само в държавите, където това е ясно изразено. В рамките на този продължителен, а и разгорещен разговор, идва време, в което трябва да отстъпим от конфликта и да преоценим отношението си. Понякога е необходимо да преосмислиш това, до което сме стигнали — защото то също е част от нашата постоянна дискусия. Единственото нещо, по-опасно от пълната липса на политически дебат, е политически дебат без представа за отговорност.
Моят приятел Чарли Форън беше първият, който отбеляза някъде преди четири години, че би било добре да напиша по-достъпен вариант на аргументите за справедливост и гражданство, които бях изложил в моята първа академична книга "Гражданският език". (По-скоро си мисля, че той само го предложи - аз реших, че е добре.) Но бях зает известно време с други неща и когато Синтия Гуд от канадския филиал на "Пенгуин" ми предложи нещо подобно, аз започнах да се замислям сериозно за реализирането на тази идея. Тази книга не е парафраза на онези по-ранни мои аргументи, но въпреки това тя отива доста далеч отвъд темата за гражданското поведение. Застъпвам идеята, че гражданското поведение, тълкувано като желание да се ангажираме в обществения дискурс, е първата добродетел на гражданите. Правилно разбрано, гражданското поведение ни предоставя начин да управляваме своите политически различия, без да е необходимо да ги премахваме. Но нов подход към проблема за гражданското поведение изглеждаше необходим.
Ние много сме се променили като хора и като граждани през последните петнайсет години. Светът, с който се сблъскваме, вече няма формата на този от преди двайсет години, когато започнах изследването си по политическа философия. Понякога изглежда като че ли той няма никаква форма: въртят се ефимерни (или хиперреални) образи и пресечни точки на безсмислени обеми от електрически трафик, шум от разговори, който се появява и изчезва толкова бързо, колкото и времето на иззвъняването на мобилен телефон. На много места националните граници имат по-слабо значение, но езиковите и етническите различия означават повече. Войната е по-малка по мащаб, отколкото войната от най-скорошния ни спомен, но е много по-неясна, неподатлива и отвратителна. Парите текат по-бързо от всякога. Но все още могат да се съберат и окалят на определени места, по-скоро за определени хора, отколкото за други. Има и огромно количество от вълнуващи културни възможности, с които да влезем в конфликт, и все още слабо усещане за лесното откриване на нечия истинска идентичност или за разбирането на нечие място в рамките на огромния културен пазар.
Всичко това означава, че задачата ни като хора напоследък е станала по-трудна. Загрижени за нашата собствена нужда да принадлежим и да се чувстваме значими - загрижени да създадем по-добра световна форма от понякога хаотичните материали на всекидневието, - днес трябва да работим по-усилено отколкото всякога, за да бъде чут гласът ни, да направим желанията си реални и да наклоним везните в наша полза. Трябва също така да работим по-усилено, за да разберем какво означава да бъдеш политически отговорен, да знаем какво дължим на останалите, както и на самите себе си. Оставам убеден, че една нова форма на глобално гражданство ще се окаже възможна за нас и че този наш сложно взаимносвързан обществен ред ще доведе в крайна сметка до справедливост. Но за да се убедим, че тези неща са истина, ние първо трябва да разрушим научната мъдрост и рутинните императиви на деня. Трябва да намалим скоростта, да отделим време и да размишляваме над нашите възможности. Ето за какво е тази книга.