Предговор, съставителство, превод и бележки Пламен Анакиев
"Къде е изчезнала Волжка България " Г. Халил се спира накратко на общобългарската история от времето на кан Курбат ("Кубрат") и на историята на Волжка България до завладяването и от Московията през втората половина на XVI в. Изложението, което не е лишено от някои фактологични неточности, се основава на общоприети в българистиката постулати от преди въвеждането в научно обръщение на свода от древнобългарски летописи "Джагфар тарихъ". По-нататък авторът хвърля поглед върху "историята па волжките българи в състава на Руската държава" до болшевишкия метеж, като обръща внимание на постоянно водените национално-освободителни войни и особено на факта, че до началото на XX век волжко-българският народ не приема като самоназвание обидното прозвище "татари". Авторът подчертава голямото значение, което имали за съдбата на източните българи въстанието на мулла Батърша от 1753-1755 г. и Ваисовското движение, което от създаването му през 1862 г. до разгрома му от болшевиците през 1922 г. било най-мощният изразител на народностните въжделения за възраждането на Волжка България. В тази част от изложението внушително правдиво звучи забележката на Г. Халил, че "руската история не познава нито едно народно движение, целящо да възроди Златната орда, тъй като нито един народ не се е приемал за татари".
Статията на Татяна Яруллина "Българската държавност на Волга през XX век" е пионерска творба в нашата историография. Тя засяга изключително важни, брутално инкриминирани от съветската и следсъветската великоруска, историография, събития от новата история на волжките българи: подготовката през 1917-1918 г. за обявяване на независимата източнобългарска държава Идело-Уралски щат-разгромяването от болшевиците на патриотичното държавническо движение "Идел-Урал"; съдбата (в емиграция и в съветска Русия) на най-видните представители на Движението.
