Книга със спомени от известния български поет, писател и общественик Георги Константинов.
*** „...А си спомням и такъв случай. Трябваше да пътувам за родния Плевен, но бях закъснял и тичешком успях да се метна на влака в последния момент. Възрастният човек, седящ срещу мен в купето, ме попита:
- Какво работиш, младежо?
- В една редакция работя – отговорих. – Нещо като журналист съм. (Изпитвам неудобство да обявявам на всеуслушание, че съм поет).
- Пишеш, значи...Кой знае какви ги редиш. А трябва да пишеш като този... Като Георги Константинов!
И той изваде от портфейла си малко листче, не по-голямо от банкнота. Беше стихотворението ми „Квартално събрание”, изрязано от вестника.
Поех листчето, но си замълчах. Просто не намерих думи за това безименно човешко доверие.“
