Естетическите и етическите отношения на хората съпътстват философията от времето на поябата и като неразчленено средище на практиката и познанието. Естествено е, че в периода на детството и тези отношения са преобладаващо загатвани. Обособяването им става значително по-късно, във времето на съзряването на философията, придобило систематизиран вид в мащабното научно дело на Аристотел.
Последвалото npeз вековете впечатляващо развитие на тази тенденция на философстването се осъществява от двамата най-видни представители на германската класическа философия - И. Кант и Г. ф. Хегел. Поколение - две след тях, Фр. Ницше прави безпрецедентен опит да пренасочи погледа на философстващите от недоказуемите постулати на някакви отвъдни първотворци (бог, природа, дух) към човеците, като единствените създатели на мирозданието.
Иновацията се ока зва толкова зашеметяваща, че век и половина след създаването й си остава неразбрана. С незначителни изключения, работещите в забоя на философията са вещи в киченето с името на мислителя, слугувайки на неутолимата си суетност, но не и в зачитането на неговото дело, като го обогатяват и усъвършенстват.
Безусловното единение на философията с естетическото и етическото е само по себе си доказателство 3а наличието на фундаментална връзка с тях. Но къде е тя и какъв е смисълът й? - Ето въпросът, пред който сме изправени. Условието 3а същностен, стигащ до основанията на родството им отговор е да се последва Ницше и да се докаже пълномащабно ра збирането 3а света като собствено дело на психофизическите същества, наречени човеци.
