|
Нашата
препоръка |
 |
Бързо насън (събрани стихотворения)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
История на българите вкратце
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Траките. Какво трябва да знаете
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Коментари към Николай от Куза. De non aliud. De possest. De mente
|
 |
Автор: Алексей Лосев
Раздел: Философия на Новото време, Съвременна философия Издателство:
Изток-Запад
Народност: руска Преводач: Георги Каприев ISBN: 9786190115557
първо издание, 2025 год. меки корици,
168 стр.
Цена:
14,00 лв
Прикачен файл:
|
Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. – след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче – не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното – чрез отвъд-ситуативния смисъл, задаван на всяко нещо. Началата ѝ са заявени с понятието possest (битието-възможност, превежда Лосев): абсолютната възможност за битие, имаща в Бога същия битиен статус като абсолютната действителност. Докато безкрайният ум е регулативен и произвеждащ битието, установява Лосев в следващия коментар, конституираният от него човешки ум оформя и осмисля битието.
***
Алексей Фьодорович Лосев (1893–1988) е руски философ и филолог-класик. Автор на над 400 оригинални труда по философия, класическа филология и културология. Изнася лекции по антична философия, логика, естетика и история на философията в различни московски университети. Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния ХХ век. Пише произведения като „Философия на името“ (1927), „Античен космос“ (1927), „Диалектика на мита“ (1930), както и такива върху художественото творчество – „Диалектика на художествената форма“, (1927), „Музиката като предмет на логиката“ (1927) и др. В „Диалектика на мита“ Лосев нарича диалектическия материализъм „очевидна глупост“ – това е и последната му книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя „идеализъм“ Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си и едва след години го възвръща частично. Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава.
Две години преди смъртта си (1986 г.) е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение „История на античната естетика“. |
|
|