|
Нашата
препоръка |
 |
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
 |
Автор: Петър Стоянович, Ивайло Шалафов
Раздел: Български мемоари и биографии, България след Освобождението до 1944г. Издателство:
Книгомания
Народност: българска ISBN: 9786191954070
първо издание, 2025 год. твърди корици,
688 стр.
Цена:
59,90 лв
|
За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.
Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.
След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.
Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди „царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.
„Царското“ най-сетне трябва да намери мястото си не извън скобите, а в изследването и тълкуванието. Наследството на „царска България“ изглежда относително ясно или поне така ни се иска, доколкото предпочитаме знанието и еволюцията пред цензурата на внезапните пропадала и възходи. Може би постепенното отдалечаване от онова време ще подпомогне процеса на консолидация на нацията около познанието, а не около повърхностната страст. Предложената монография има за цел да систематизира познанието и да подпомогне дебата. |
|
|