„Темата на изследването не е избрана случайно. В последните години българските проучватели - историци, археолози, изкуствоведи, богослови, обръщат сериозно внимание на проблемите за влиянието и значението на готския елемент върху политическия, религиозния и културния живот на късноримската империя и ранна Византия. Без съмнение готското присъствие в Мизия и Тракия, най-силно в районите на Никополис ад Иструм и Нове, поставя началото на "раждането" на средновековна Европа. В посочените провинции силни следи оставя епископ Вулфила (ок. 311-383), създал готската азбука и превел части от Библията на старогермански език. Същата Библия, но в края на VI век, е използвана в двора на император Теодорих Велики, когато той вече е изоставил своята резиденция в Нове и управлява от новата си столица Равена разпадащата се Западна римска империя. Така двама от най-известните водачи на готите - духовен и военно-политически, са пряко свързани с историята на късноантичните и ранновизантийски селища Никополис ад Иструм и Нове.”
