Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литература има и своето „опако”, не по малко гръмогласно като език и претенция. „Отровата на изкуството” побира всички.
Литературният театър е като житейския театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност.
***
Съдържание
1.Българската литература обича да се представя по десетилетия. §0-те години на ХХ век са спокойни и в този смисъл ярко представят същностите
2.През 80-те години на ХХ век се подготвяха, така да се каже, промени в посоката на литературата, а това повлия на участниците в нея
3.През 90-те години на ХХ век нещата в историята и в обществото коренно се промениха и българската литература също не остана безучастна
4.Новият век ориентира българската литература към Европа. Време ѝ бешше
