„Вълнуващо е, че такава книга е възможна на български. Че в нея отново проговаряме езика, на който сме проговорили. Език, който пее, жъне, стърже и прежуря. Но който - освен роден и родилен - е и чужд и чуден. Език, в чиито високи регистри повява хладният фалцет на Силвия Плат. По чието дъно хъхрят счупени немски машини от 30-те на миналия век. И чието сърце трака и се възпламенява.”
- Надежда Радулова
„И преди петнадесет години, и днес си превеждам мислено стихотворенията на Мария и си казвам, че не бива да липсват в чешка среда. В нейните стихове ще бъдете свидетел на „понижението на човека”, ще целунете чужда жена, а с друга ще легнете под белите цветове на вишневите градини.”
- Ондржей Заяц
„Дамар е точката на скалата, в която, ако удариш, пръскаш камъка на парчета. Чаках дълго появата на „Слънце-техника” и в нея виждам точно поетичния дамар, който очаквах. Това е жилата, която може да раздели миналото от настоящето, личното от междуличностното, движението от покоя, езика от гласа, теорията от експеримента, ятото от жицата. Благодаря на Мария Калинова за тази книга!”
- Анна Лазарова
„Очакваше се след „подножието” да следвавъзходяща права, която да ни отведе в най-високата точка на литературния език. За тази поезия няма симетрии - като крива по отношение на върха, в който е поставена пропаст,, Калинова започва своите песни за разкрепостяването на човека. Слънце-техниките ни извеждат отвъд - отвъд сълзите на господаря, отвъд мълчанието на роба. Майсторска книга.”
- Камелия Спасова
