„Град Земен е разположен на 40 км югозападно от гр. Перник на около 72 км югозападно от гр. София.
Според К.Иречек поселението, от което тръгва историята на гр. Земен,, е Земенското кале или Землян град - крепост, спомената в състава на Велбъджското епископство през 1019 г. Наследник на Землънград е с. Белово, което на 26 март 1925 г. се преименува на с. Земен, а през 1974 г. Земен е обявен за град,
Земенският манастир се е намирал на хълмовете на Конявската планина на около 1 км югоизточно от гр. Земен в централната част на Западна България. Сведенията за самия манастир са оскъдни. Във владишките списъци на Кюстендилската епархия се споменава село Бельово манастир „Св. Иван Богослов”, в който имало само един калугер. В регистъра на Кюстендилския санджак от 1915 г. е отбелязано, че манастирът плаща данък в размер на 290 акчета. Вероятно манастирът е създаден в края на IX и началото на Х век, като днес от него е оцеляла само църквата, посветена на св. Йоан Богослов. Предполага се, че към XIV-XV векманастирът е бил активно посещаван и обновяван.
Църквата „Св. Йоан Богослов”, построена през XI век, е един от най-добре запазените средновековни паметници в България. Тя е изписвана на два етапа, в края на XI - началото на XII век и през XIV век. Стенописите са сред малкото запазени ансамбли на Средновековието в България, поради което е обявена за паметник на културата от национално значение - народна старина през 1927 г. /ДВ бр.69/.”
