Нов превод на български на книгата, издадена за първи път в Париж 1752 г.
„Уважаеми читателю,
Няма древен автор, който да говори за гети, готи, европейски хуни, образували модерната българска държава, и да не указва техния тракийски произход. Така че историята на тракийските народи е и българска история.
Цивилизация възникнала около Черно море е най-древната в Европа. За това говорят откритите древни погребения около Варна и другаде у нас, разкошните скъпоценни съкровища из хилядите могилни погребения в България.
Известни са древни писмени свидетелства за тракийски разселвания от Мала Азия и Балканите във всички посоки в Европа, към Дунава и всички негови притоци, та чак до Балтийско и Северно море, до териториите на днешните Ирландия, Британия, Франция, Испания, Германия, Полша и др., по цялото черноморско крайбрежие и всички реки, вливащи се в него.
Френски учени още в средновековието търсят корена на произхода си, и не е чудно, че обръщат внимание на Черноморската цивилизация, като източник на Европейската култура, например придвижването на гали от Балканите на запад и тяхното нахлуване от Запад към Балканите и Мала Азия след времето на Александър Македонски. Израз на това е предлаганата книга, която през 1752 г. прави систематична съпоставка на известното за Черноморската цивилизация от древни писмени източници, с богатите монетни сбирки, намиращи се в западна Европа.
Авторът изхожда от картина известна от писмените източници – траки на Балканите, с държавни образувания: македонци, траки на изток от река Марица, черноморски траки извън държавите на Кримския полуостров, като Одриската държава, простираща се от Черно до Адриатическо море, и Босфорските държави. Елинските градове държави, което не е еквивалентно с гръцки градове държави, са разположени главно по крайбрежията и взаимодействията с континенталните траки е разнообразно. Появата на македонското тракийско обединение покорява за кратко време тогавашния свят, но след смъртта на Александър Македонски империята се разпада на държави почти в древните си етнически граници. Римляните на Балканите имат около 270 годишна история до времето на Траян, която се характеризира с войни, съюзи с едни тракийски държави срещу други, подчиняването им придружено с въстания, участие на тракийски армии във войните на Рим и т.н. Особено интересно е участието на траките в гражданската война по времето на Цезар и в двете воюващи страни. За онзи откъс от времето между войните на Кир и Траян виждаме регистрирани с много документи и паметници силни западна и източна Босфорска държава и Понтийско царство. Авторът остроумно забелязва на монетите, сечени от босфорските князе, запис на лета с отправна година, различна от римското летоброене. Тъй като има доста римски владетели, които преди окончателното завладяване на тези две тракийски държави са в приятелски отношения с тях, или в последствие владетелите на тези тракийски държави са били поданици на Рим, та на монетите сечени от тракийските владетели се наблюдават на обратните страни и императори с известни години на царуване. Това води автора до извода, че босфорското летоброение започва от 457 г. от основаването на Рим или в 396 г. преди Христа. Веднъж установил това, той успява да подреди в известен хронологичен ред владетелите на Босфорската и Понтийската държава, което е най-голямата заслуга на този автор и доколкото ми е известно се прави за първи път от него.
А сега да видим защо развитието на древната цивилизация около Черно море и в частност в северното му крайбрежие е интересна за българската история:
„От Йоан от Никиу научаваме, че „господар на хунския народ“ е Кубрат (Кроват, Кробат и др.). Патриарх Никифор също ни казва, че Кубрат е „господар на хунския народ“, а Теофан Изповедник ни съобщава, че „Кробат е господар на казаната България и на котрагите“. Патриарх Никифор говори за „хуни и българи“, живеещи от стари времена на територията на днешна Украйна в държава, наричана „Велика България“, в която „живеят също и … котраги“. Той ни казва, че „господарят на уногундурите, Кубрат е племенник на Органа“. Константин Багренородни ни казва, че „богоомразният български народ“, преди е бил известен под името „оногундури“, а Теофан Изповедник, който нарича народа на българите „уногундури-българи и котраги“ казва, че те живеели в „старата Велика България“, и че „котраги“ са „също техни едно-племенници“. Агатон ни казва, че на 3 юни 713 унугурите българи нападали Византия. Древният български Белград бива наричан и днес от маджарите Нандор–фехер–вар, т.е. „хуногундурски–бял–град“. Прокопий Кесарийски свидетелства, че „людете, които обитават там (Велика България), в старо време се наричали кимерийци, а сега се назовават утигури…“. Прокопий съобщава, че по Черноморието и от двете страни на Дон живее един и същ народ, наричан с името на владетелите си – двама братя, Утигур и Кутригур, а именно утигури и кутригури, и ни казва, че кимерийци се назовават утигури, а тъй като знаем вече, че утигурите са български народ, то българският народ е директен наследник на кимерийците. За кимерийци ни съобщава Херодот. В клинописните плочки те са записвани като гиммираи. А Филотей в своите Клиторологии, говори „...Приятелите, които идват от хуните, сиреч българите…“, и т. н.
От всичко това излиза, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи.“
Интересно е да съпоставим историята на двете босфорски държави от двете страни на Дон и Меотийското езеро със столици Пантикапея и Босфора, респективно, с историята на по-късните държави на кимерийскитеутигури и кутригури, също от двете страни на Дон и Меотийското езеро, които са част от народите на Велика България, и които, както вече споменахме, заедно с котраги и др. хунски народи разширяват българската държава на юг от Дунава. От тази съпоставка виждаме, че това са едни и същи народи.
Така че тази книга ни дава важната връзка в събитията около северното Черноморие от времената Кир до Траяновото време. Именно това прави ценна настоящата книга за българската история. Освен това, тя е един от първите систематични изследвания в света за нумизматиката на Черноморието.
Известен е в интернет превод на тази книга от живеещия във Франция българин Янко Янев, който любезно ми разреши да използван неговия превод. Съпоставката на превода с оригинала, обаче, показа, че той се нуждае от основна преработка, което изискваше повече труд, отколкото преводът да се направи, редактира и коригира наново, което и сторих. Книгата съдържа и 6 таблици с изображения на монети. За съжаление в една от шестте таблици лявата колонка е така копирана, че челните страни на монетите не се виждат. На световния нумизматичен пазар такива монети са обект на оживена търговия. Така например една от тук описаните монети е продадена миналата година за 2.4 милиона фунта стерлинги. Постарах се, там където има фотографии на тук дискутирани монети, да ги добавя към книгата. Печатните грешки на автора също са коригирани в това българско издание.
Надявам се, драги читателю, че усилието да преведа тази книга от френски не е било напразно и тя ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека.“
Д-р Николай Иванов Колев, из предговора
***
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ИСТОРИЯ НА КРАЛЕТЕ НА ТРАКИЯ
Предговор
ПРЕДГОВОР
СЪДЪРЖАНИЕ
ТЕРЕС I, към 87-та олимпиада, към 431 г. пр.н.е.
СИТАЛК, Първата година от 88-та олимпиада, 326-та г. от основаването на Рим, 427 г. пр.н.е.
СЕВТ I, 330 г. от основаването на Рим и 424 г. пр.н.е.
МАЕСАД
МЕДОК, около 400 г. пр.н.е., цар на тракийските одриси, СЕВТ II цар на морските градове в Тракия или на сапеите.
АМАДОК, цар на одрисите, около 390 г. пр.н.е.
ТЕРЕС II, цар на одрисите
КОТИС I, цар на морските градове в Тракия, 380 г. пр.н.е.
ХЕРСОБЛЕПТ, цар на морските градове в Тракия. 356 г. пр.н.е.
СЕВТ III, цар на одрисите, около 325 г. пр.н.е.
ЛИЗИМАХ, цар на Тракия. 322 г. пр.н.е.
СЕЛЕВК, царува само 7 месеца
ПТОЛЕМЕЙ, до 279 г. пр.н.е.
БЕЛГ, около 279 г. пр.н.е.
ЛЕОНАРИЙ И ЛУТАРИЙ
КОМОНТОРИЙ
КАВАР, около 219 г. пр.н.е.
СЕВТ IV, около 200 г. пр.н.е.
КОТИС II, 171 пр.н.е.
ДИЕГИЛИС, цар на траките, около 150 г. пр.н.е.
ЗИБЕЛМИЙ
СОТИМ, 93 г. пр.н.е.
САДАЛЕС I, цар на одрисите, 81 г. пр.н.е.
КОТИС III, 57 година пр.н.е.
АДАЛАС
КОТИС IV
РЕМЕТАЛК I, наставник на децата на Котис, а след смъртта им - цар на Тракия, 16 г. пр.н.е.
КОТИС V и РЕСКУПОРИС, царе на Тракия, 760 г. от основаването на Рим, 7 г. от н.е.
РЕМЕТАЛКЕС II и синовете на Котис V, 772 г. от основаването на Рим, 19 г. от н.е.
Таблица 1.1. Монети на тракийски князе
Таблица 2.2. Монети на тракийски князе
2. ИСТОРИЯ НА ЦАРЕТЕ НА КИМЕРИЙСКИЯ БОСФОР
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БОСФОРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
ЗА ГОДИНАТА, в която Ариен написва своя пътепис „Périple du Pont - Пътешествие по бреговете на Понта“
ЦАРЕТЕ НА КИМЕРИЙСКИЯ БОСФОР
ИСТОРИЯ
I. Династия на Археанактидите, около 267 г. ооР, или 487 пр.н.е.
II. Династия
СПАРТАК I около 309 г. ооР, царува около 7 години
СЕЛЕВК царува 4 години
Спартак II, управлява около 30 години
Сатир, син на Спартак, управлява 14 години
Леукон, син на Сатир, управлява 40 години и оставя няколко сина
Спартак III, най-възрастният син на Леукон, управлява 5 години
Перисад I наследява брат си Спартак, управлява 38 години
ЕВМЕЛ, царува 5 години
СПАРТАК IV царува 20 години
Липса на данни за владетелите от втората династия за повече от 170 години
ПЕРИСАД II отстъпва държавите си на Митридат Велики
III. ДИНАСТИЯ НА ЦАРЕТЕ НА КИМЕРИЙСКИЯ БОСФОР
МИТРИДАТ Велики, 639 г. ооР, 115 пр.н.е.
ФАРНАК, 691 г. ооР, 63 г. пр.н.е., управлява 14 или 15 години
АСАНДЪР, 706 г. ооР, 48 г. пр.н.е., управлявал 33 или 34 години
СКРИБОН, 740 г. ооР, 14 г. пр.н.е.
ПОЛЕМОН I, 741 г. ооР, 13 или 12 г. пр.н.е.
САВРОМАТ I
РЕСКУПОРИС I, 83 г. ооР
ПОЛЕМОН II, 791 г. ооР, 38 г. от н.е.
MITHRIDATE, 795 г. ооР, 42 г. от н.е.
КОТИС I, 802 г. ооР, 49 г. от н.е.
РЕСКУПОРИС II, 836 г. ооР, 83 г. от н.е.
САВРОМАТ II
КОТИС II
РЕМЕТАЛК, 885 г. ооР и 132 г. от н.е.
ЕВПАТОР
САУРОМАТ III
РЕСКУПОРИС III
КОТИС III
ИНИНТИМЕУС
РЕСКУПОРИС IV.
ТЕЙРАН
ТОДОР
САВРОМАТ IV
САВРОМАТ V
РЕСКУПОРИС V
САВРОМАТ VI
УТВЪРЖДЕНИЕ
ПРИВИЛЕГИЯ НА КРАЛЯ
Таблица 2.1 Монети на царете на Кимерийския Босфор
Таблица 2.2 Монети на царете на Кимерийския Босфор
Таблица 2.3 Монети на царете на Кимерийския Босфор
Таблица 2.4 Монети на царете на Кимерийския Босфор |
