Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Лекции по византийска философия 
Автор: Георги Каприев
Раздел: Антична философия, Средновековна философия, Философия - български автори, История - други
Издателство: Изток-Запад
Народност: българска
ISBN: 9786190113898
първо издание, 2024 год.
твърди корици, 418 стр.
Цена: 29,90 лв  
Прикачен файл:
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ „Св. Климент Охридски“ от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ученията за енергиите, за божествените логоси и самосъществуването на нещата, за свободата...

***
Съдържание

Предговор
I.Контекстът
1.Византия и Byzantine commonwealth
2.Начало на византийската философия
2.1.Четвърти век
2.2.Шести-седми век
2.3.Девети век
3.Патристиката
4.Теологията
4.1.Теологията като мистичен опит
4.1.1.Философът на опита
4.1.2.Богословското школуване и духовният отец
4.1.3.Мястото на науките и изкуствата
4.1.4.Четенето на книги
4.1.5.Писмовната активност
4.1.6.Подозренията към интелектуалната дейност
4.2.Философската теология
4.2.1.Теологията на откровението като основа на богословския дискурс
4.2.2.Дискурсивната теология
4.2.2.1.Догматичната теология
4.2.2.2.Спекулативната теология
4.2.2.3.Подход към външния авторитет
5.Философията
5.1.Многозначността на понятието
5.2.Философското преподаване и писовната активност
5.3.Самостоятелността на философите
5.4.Автономията на философията
5.5.Многото лица на теоретичната философия
5.6.Характеристики на теоретичната философия
5.6.1.„Нашата философия”
5.6.1.1.Григорий Богослов
5.6.1.2.Дионисий Псевдо-Ареопагит
5.6.2.Компетенциите на философията
5.6.2.1.Християнската философия
5.6.2.2.Икономията като сфера на действие за философията
5.6.2.3.Апофатична и катафатична теология
5.6.2.4.Философия и богословски дискурс
5.6.2.5.Философия и мъдрост. Парадигмата на Максим Изповедник
5.6.2.5.1.Двата вида философия
5.6.2.5.2.Мъдростта
5.6.2.5.3.Мъдростта и философстването
5.7.Дефинициите за философия
5.7.1. Йоан Дамаскин
5.7.2. Михаил Псел
6.Периодизиране на византийската философска култура
6.1.Яредвизантийските автори
6.2.Утвърждаване на византийската философия
6.3.Византийският класицизъм
6.4.Мисловните линии на антропоцентризма и теоцентризма
6.5.Философията на Палеологовото време
6.5.1.Отношението към латинската култура
6.5.2.Културпатриоти и „консерватори"
6.5.3.Коригиране на дискурса на теологията на опита
6.5.4.Томисти, платоници и аристотелици във Византия
6.5.5.Платон и Аристотел във Византия
7.Византийският хуманизъм
8.Рационалност и любознаиие
8.1.Рационалността
8.1.1.Михаил Псел
8.1.2.Григорий Синаит и Григорий Палама
8.2.Любознанието
8.2.1.Михаил Псел
8.1.2.Йоан Дамаскин и Григорий Палама
9.Философия във Византия и византийска философия
10.Заключение
II.Основни теми и понятия
1.Учението за енергиите
1.1.Учението на Аристотел
1.2.Тълкуването на учението за енергиите при Мартин Хайдегер
1.3.Елинската рецепция
1.4.Начало на християнската рецепция на учението за енергиите
1.5.Енергийното учение на християнските мислители от IV в.
1.5.1.Атанасий Александрийски
1.5.2.Кападокийците
1.6.Дионисий Псевдо-Ареопагит
1.7.Максим Изповедник
1.8.Йоан Дамаскин
1.9.Една междинна равносметка
1.10.Учението за енергиите и западното философско мислене
1.11.Фотий Константинополски
1.12.Михаил Псел
1.13.Никита от Марония
1.14.Георги от Кипър (Григорий II)
1.15.Григорий Палама
1.16.Варлаам, Акиндин и Григора
1.17.Прохор Кидон
1.18.Учението за енергиите в произведенията на следващото поколение паламити
1.18.1.Филотей Кокин
1.18.2.Николай Кавасила
1.18.3.Калист Ангсликуд
1.19.Същностна енергия и акциденция
1.20.Липсата на коректно логическо формулиране на различието между същност и енергия
1.21.Георги Схолар и определянето на различието „същност – енергия”
1.22.Перихореза и синергия
1.23.Калист Англикуд: същностна енергия и ипостас
1.24.Хексис – ипостасиращият фактор
2.Принципите на биващото
2.1.Логосите на нещата
2.1.1.Дионисий Псевдо-Ареопагит
2.1.2.Максим Изповедник
2.2.Една метафизика на конкретното
2.3.Аналогичната самостоятелност на биващото
2.4.Логос/принцип на същността и тропос/начин на съществуване
2.5.Битие - благо/зло-битие – вечно-битие
2.6.Съ-създателят
3.Природа и ипостас
3.1.Природа/същност
3.2.Ипостас
3.3.Ипостас и лице
3.4.Релация и синергия
3.5.Индивид
4.Човекът
4.1.Логосът на човека
4.2.Образ Божи, микрокосмос и прародителски грях
4.3.Психосоматичното единство на човека
4.4.Човешкото тяло
4.4.1.Тялото в антропологията на Максим Изповедник
4.4.2.Тялото и иконопочитанието
4.4.3.Тялото в учението на Григорий Палама
4.5.Душата
4.5.1.Григорий Нисийски за душата
4.5.2.Йоан Дамаскин
4.5.3.Немезий Емески за неразумните сили на душата
4.5.4.По-нататъшната традиция. Мелетий монах
4.5.5. Разумната душа
4.5.5.1.Максим Изповедник
4.5.5.2.Михаил Псел
4.5.5.3.Григорий Палама
5.Човешкото познание
5.1.Рационалното познание
5.1.1.Четирите елемента на познанието
5.1.2.Практическата, естествената и богословската философия
5.1.2.1.Практическата философия
5.1.2.2.Съвестта
5.1.2.3.Естественото съзерцание
5.1.2.4.Изкуствата и науките
5.1.2.5.Истина
5.1.2.6.Разум и откровение според представителите на антропоцентричната линия
5.1.2.7.Незабравимото знание
5.2.Опитното познание
5.2.1.Пълната философия
5.2.2.Богословската философия
5.2.3.Екстазът и обожението
5.2.4.Опитното познание според радикалните представители на теоцентричната линия
5.2.5.Рационалистичният поврат при Григорий Палама
5.2.5.1.Мистичното опитно богопознание
5.2.5.2.Богопознанието чрез естествения човешки разум
5.2.5.3. Нормиращата сила на благочестивия разум
6.Волята и свободата
6.1.Учението за свободата на Йоан Касиан
6.2.Кападокийците
6.3.Немезий Емески
6.4.Максим Изповедник
6.5.Йоан Дамаскин
6.6.Фотий Константинополски
6.7.Михаил Псел
6.7.1.Воля и свободен избор
6.7.2.Необходимост, съдба и участ
6.8.Провидение и участ в историографията
6.9.Дебатът за съдбата през XV век
6.10.Обожение и свобода според Григорий Палама
6.11.Заключителна бележка
7. Време, еон, вечност
7.1.Елинската традиция
7.2.Василий Велики. Кападокийците
7.3. Максим Изповедник
7.4.Михаил Псел
7.5.Система на взаимодействието на структурите
7.6.Заключително наблюдение
8.История и метафизика
8.1.Политическо мислене и историография
8.1.1.Политическо мислене
8.1.2.Античната политика и византийската образованост
8.1.3.Политиката и философският етос
8.1.4.Историография и философско мислене
8.1.5.Политическото мислене и философията
8.2.Историчността като базисен елемент на византийската философия
8.2.Историко-метафизичната програма
8.2.2.Ядрата на историческата метафизика
8.2.2.1.Време и историчност в учението за йерархията на Дионисий Псевдо-Ареопагит
8.2.2.2.Учението за творението
8.2.2.3.Христологичнят център
8.2.2.4.Есхатологията
Вектор на времето
Цитирана литература
-Източници
-Изследвания
Български преводи на цитирани текстове
-Източници
-Изследователска литература

***
Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумболт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Гост-професор в Кьолнския университет 2005/6 г. Гост-лекторати в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бон, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Хановер, Цюрих и др. Автор е на 17 книги, между които „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система“, Изток-Запад, София, 2010; Philosophie in Byzanz, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2005; ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden - Boston - Köln, Brill, 1998. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“ и „Bibliotheca christiana“. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.
Търсене     
 
Важни Новини
ВАЖНО! ПРАЗНИЧНО РАБОТНО ВРЕМЕ В ДНИТЕ ОКОЛО 24 МАЙ
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
ВАЖНО! ПРАЗНИЧНО РАБОТНО ВРЕМЕ В ДНИТЕ ОКОЛО 24 МАЙ
Нашата витрина
ПРАЗНИЧНО РАБОТНО ВРЕМЕ НА КНИЖАРНИЦА „БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ” В ДНИТЕ ОКОЛО ВЕЛИКДЕН
Нашата витрина
Важно! 4 март (понеделник) ще бъде почивен ден за книжарницата
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Из младостта на пловдивския футбол
2. Китай в десет думи
3. Среща с тайнството. Съвременен поглед към Православието
4. Без мен
5. Дунавска България и Балканът, том 1: Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860 до 1879 г.
6. Хронос. Западът в схватка с времето
7. Стопанска България 1879-2008
8. Димитър Списаревски. Живот, легенди, митове и факти
9. Антология на българския символизъм
10. След размисъл. Избрани статии за психоанализата

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com