След войните до началото на 30-те години на миналия век в публичността тече с кратки затихвания ожесточен дебат за това от какъв режисьор и режисура има нужда българският театър. Така заедно с "националния" се ражда и нов, "режисьорски въпрос". И до днес подобна трайна дискусия не се е повторила. Неслучайно тъкмо в нея се сблъскват различни възгледи за театъра и значението му за модернизиращото се българско общество. Режисурата е ключовият феномен на модерния европейски театър, който превърта авторския фокус - от пиесата към представлението, от пишещия към създаващия сценична реалност автор. Тази книга е опит да се анализират начините на конструиране и функциониране на театъра като изкуство и институция в България именно от гледна точка на режисурата.
Театърът е машина, създаваща и развенчаваща митове. Осмислянето на нейното функциониране до средата на миналия век би помогнало да разберем случилото се по-късно, но най-вече да осъзнаем собственото си съучастие в днешния и ход.
Д-р Виолета Дечева е ст.н.с. II ст. в Института за изкуствознание към БАН, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" и в НБУ. Театрален наблюдател на Култура.
Работи върху проблеми от областта на теорията и историята на театъра на XX в.
