Резултатите от сравнителното изследване на писмености позволяват групите знаци върху артефакти от времето между годините ок. 5300 и 3200 пр. Хр., открити в находища от Дунавския регион, да бъдат идентифицирани като писменост. В края на XX век тази архаична писмена система беше наричана „Древноевропейска писменост"; в течение на последните 20 години се наложи терминът „Дунавска писменост" (англ Danube script).
Това засега първо по рода си въведение в изследователската тематика на тази писменост и цивилизация предлага обзорен поглед върху досегашните научни постижения, а именно: възникването на репертоара от знаци и неговите композиционни характеристики, анализа на отделните знаци и тяхното групиране в надписи, типологията на видовете текстове и социалния контекст на използването на знаците, натрупването на информация за надписаните обекти в съответните бази данни, значението на Дунавската писменост и свързаността ѝ с други системи за визуална комуникация в Дунавската цивилизация; проблематиката на методите за разчитането ѝ.
В библиографията се съдържат многобройни и ценни насоки за по-нататъшно опознаване на Дунавската писменост.
