Събраните в тази книга текстове за любими мои поети са продължение/извлечения от електронните ми издания „Завръщания. Мои българистични пространства”. Кн. 1—4, Търново, 2018—2021. Моят учител по литература – поетът Янко Димов самоописва мисията на стихотвореца („Поетът"): „Така отвеки// надвесен над самотната си жетва// от истини неуместни// прозрения, предчувствия тревожни// или и, редки тържества —// поетът е духовното възмездие// на своята епоха. Затова// е вечно може би и нейна жертва".
В аналитично-изповедните текстове се откроява съдбовният за образа на жената-мираж, която се оказва истинската, макар и метафизична, спътница на поетите: Беатриче на Данте Алигиери е западноевропейският протообраз на всички следващи възпяти мистични любими – от Лaypa на Петрарка до Диотима Хьолдерин и София Кюн на Новалис.
