Четенето винаги е „встъпване в отношение”. То предполага търсене на „среща”. А същото се случва и в терапията на психичните състояния - динамичен процес, който можем да наричаме и „драматичен”. Или още сценичен и преживелищен.
А трябва ли да се почита Фройд?
Когато истински почитаме някого, ние всъщност „отиваме на среща с него”. Но за да бъде тя жива, необходимо е да го провокираме, „разклатим” и извадим от непроницаемостта на авторитета. А а тази цел трябва да провокираме и собственото си въображение.
Тази книга търси срещата с Фройд през негови легендарни текстове, ключ към чието разбиране предлага. Опира се на историческия контекст, в който Фройд е творил. Осветява типа обстоятелства, които проблясват и на собствената ни психична сцена - като в психоаналитичен процес.
Книгата, написана от един от най-авторитетните български психотерапевти, е четиво за „напреднали и начинаещи” в различните полета на хуманитарните и социалните практики и теории, на творчеството. Всъщност тъкмо радетелите на освобождаващо премахване на границите между различните дисциплинарни области ще намерят в тази монография място на вдъхновение и подкрепа.
