Бог с машина е плод на 40 години работа и предлага паралак-сен поглед - утопичен и антиутопичен - към проблема за човека през двестагодишната история (литературна, а след това в киното и видеоигрите) на изкуственото същество. Човекът е дефиниран като парадокс, формулиран по следните два начина:
Човекът е съществото, което иска да бъде човек.
Човекът е съществото, което не иска да бъде човек.
Съвпадението на желанието и нежеланието да бъдеш човек е характеристика на човека, който по тази причина е неизбежно трансхуманен: един неспокоен „четириъгълник", включващ животното, робота и бога.
Книгата разчита на множество автори след, но понякога и преди Хофман и Мери Шели, сред които специално място заема Станислав Лем. В централната й част през състоялата се, или не, среща на Мамардашвили и Алтюсер, но също и през повелята за свобода" на български теоретици от втората половина на XX век се разглеждат геополитическите измерения на сблъсъка между философския хуманизъм/антихуманизъм.
Оттласвайки се от Агамбен, книгата настоява, че съвременната антропологична машина, макар и неактивна в трагичния и метафизичен режим на разграничаване от животното, действа в комичен и/или обезпокоително-странен режим на редупликация с робота. Ще бъде ли изваден човекът в машината и какво ще остане от човека тогава? Ето въпроса на нашата епоха.
