Българско-латинският речник ще е полезен за учениците и студентите, изучаващи класически езици, за интелигенцията, както и за широката публика. Изучаването на латински език в средните училища, което е било застъпено до средата на XX век в България, би улеснило много усвояването впоследствие на кой да е от западните езици. Но най-голяма полза от този речник ще имат етимолозите, лингвистите, компаративистите. Аз се питам как се прави етимологичен речник на българския език, без наличието на българско-латински речник. Освен него за етимологията е необходим и сравнителен латинско-български речник, какъвто създадох успоредно с този речник. Правенето на етимология без множество българско-чужди речници и без сравнителни речници е все едно да сееш нивата преди да си я изорал.
Българско-латинският речник може да служи и вместо латински синонимен речник, защото много от българските думи са преведени с различен на брой латински синоними.
В речника са включени думи и кратки изрази от класическия латински език, а също така от средновековния латински. Срещат се и доста думи от съвременния латински. Така се обхваща период от около 2500 години.
Латинският език се счита за мъртъв след 476 г. И до днес обаче латинският като писмен език е останал международен за медицината, природонаучната и юридическа терминология и католическата църква. Той присъства във всички области на културния живот, в науката, в политиката, в литературата с термини и крилати фрази.
Освен това латинският език е официален език на една от най-влиятелните държави в света - държавата-град Ватикан.
