Добре известно е, че и в университетските програми, и в изследователската практика науката за изкуството като правило насочва своето внимание главно към историческите изследвания. Теорията остава все още относително по-слабо разработена територия. Докато историята на изкуството е сравнително „стандартизирана" и до голяма степен кодифицирана, в областта на теоретичните рефлексии съществува голям разнобой от най-различни, често несъгласувани помежду си, противоречиви схващания, възгледи и постановки.
Преди да говорим за теория обаче, би следвало да се опитаме да си изясним, доколкото е възможно, с какво точно се занимава изкуствознанието. Това е съществен въпрос, който аргументира и осмисля подобно въведение.
Защо се налага да обсъждаме този въпрос? Азбучна истина е, че всяка наука има присъщ обект, своя предметна област на изучаване. Физиката например изследва свойствата и състава на материята и законите, които я движат. Биологията се занимава с общността на живите организми, геологията - с образуването и с еволюцията на земната кора, психологията - с особеностите на човешкото съзнание, социологията - със структурата и с функционирането на обществата и т.н. за естествените науки фокусът на проучване, най-общо казано, е материалният свят, докато за хуманитарните -феноменът на човека.
