ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
За първи път тази книга видя бял свят преди цели седемнадесет години, в 1985 г. Седемнадесет календарни години, които в полето на литературата и литературознанието изглеждат неколкократно повече - с толкова резки и неочаквани промени бяха наситени тези литературни години. И сякаш малко бяха те, та към тях в България се добавиха и други силни трусове, наистина недотам литературни в основата си, но достатъчно способни, пък и склонни да се намесят в литературния живот. Просто казано, през изтеклите години бе сменена официалната, господстващата идеология. И случиха се неща, от които тук заслужава отбелязване само едно: в основната си част българското учителство и университетските преподаватели по литература се държаха разумно, достойно и, ако думата "професионалист" не беше чак толкова обезценена, щях да добавя - и като професионалисти.
При това голямо литературоведско и литерататуроведско-идеологическо отстояние между 1985 и 2002 година вече мислех (доколкото изобщо мислех по въпроса), че книгата "Анализ на лирическата творба" може да съществува само в мъртвите книжовни полета. Затова и предложението да бъде издадена още един път бе изненада за мене. И да призная - приятна изненада. Не за суетата ми като автор, а за самочувствието ми като литературовед. Ако тази книга наистина може да значи нещо и днес, то ще рече, че в литературата и литературознанието има нещо устойчиво, или по-точно казано, има нещо, което се променя сравнително по-бавно. А усещането за устойчивост така много липсва на днешния литературовед...
