Научните изследвания по средновековна и възрожденска кирилометодиевистика имат широк тематичен обхват. Наред с многобройните задълбочени проучвания по основни аспекти на проблематиката, редица важни въпроси остават все още слабо засегнати или изобщо неизследвани. В настоящата монография за първи път ще бъдат разгледани анахронизмите в Паисиевия разказ за покръстителната мисия на св. св. Кирил и Методий в България и неговия прочит във времето след Паисий.
Монографията има за цел да проследи процеса на манипулативно интерпретиране на средновековни реалии в епохата на Българското възраждане, когато зараждащият се национален елит се нуждае от събитийност, която да създаде и мобилизира патриотични чувства в българския народ.
Осъществяването на тази цел изисква от автора да „излезе*' от традиционната познавателна рамка, да „надмогне"' всички известни научни и псевдонаучни теории за пътищата, изминати от светите първоучители при техните мисии. Той трябва да „избяга" от наложените в досегашните изследвания гледища и заключения, свързани с изворите (най-общо гръцки и латински) за покръстването на българите, и да постави изцяло „автономно" начало, за да бъде максимално обективен.
