За християнина историята не е строителство. Тя е подвиг. Не само очакване, не само надежда, не само намек... Защото ние не сме далеч, но свои У Бога. Защото Синът Божий стана и не престава да бъде Син Човешки...
В Църквата Въплътилият се „присъства" постоянно. И именно това съзнание за Неговото присъствие заставя Църквата да гледа към бъдещето. Именно в Църквата и чрез Църквата Бог чрез Господ Иисус Христос продължава да осъществява Своя изкупителен план.
Християнството, в съответствие с истинската си природа, е история. Свидетелство и тълкуване на конкретни исторически събития...
Дайте, да бъдем исторически достоверни във всички области на нашето християнско битие...
Историята на спасението се случва и до днес в спасената община, в Църквата Божия. В нея няма само случки, но и събития, които остават.
Православната църква на Изтока от векове говори на стария светоотечески език, съхранява го и грижливо го пази като роден език... В модерното източно богословие е видимо чувствителното западно влияние, поради което възниква определен разрив между училищните и енорийските занятия. Последствията от този разрив принудили източните богослови да прибегнат или поне да се стремят към двуезична умонастроеност, предполагаща непрекъсната двустранна сверка на значението, скрито под идиоматическо покривало. И поради това днешните източни богослови са опосредстващо звено между отците на Църквата и съвременността, не разкъсвайки връзката с нея.
Богословската перспектива и богословският начин на тълкуване се различават от философския. Християнското богословие е историческо богословие. То зависи от исторически източник - Библията; зависи от исторически събития - Въплъщението, Кръста и Възкресението. Философията е царство на идеи, които са по някакъв начин свързани с реалността, но те имат относителна независимост.
