|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кметът на София - инж. Иван Иванов
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Векът на диктаторите
|
|
Автор: Колектив
Раздел: Нова и най-нова история Издателство:
Изток-Запад
Народност: френска Преводач: Недка Капралова ISBN: 9786190107286
първо издание, 2020 год. меки корици,
400 стр.
Цена:
25,00 лв
|
Макар диктатурата да е стара като историята, тя придобива особен размах след края на Първата световна война с появата на съветския и фашисткия тоталитаризъм, а финансовата криза от 1929 г. открива пътя за триумфа на нацизма.
В продължение на четири поколения на всички континенти различни идеологически режими налагат желязна диктатура. Цял век на войни и унищожение, когато прогресът сякаш е насочен не в полза на човечеството, а срещу него. Тази форма на абсолютна власт, съсредоточена в ръцете на безмилостни, жестоки хора, белязва като с нажежено желязо режимите, в които те играят първостепенна роля. Характерите им са различни, но ги обединяват жаждата за власт, безогледният терор и дълбокото презрение към човешкия живот и всяка форма на свобода.
В книгата ще откриете 22 портрета на най-значимите световни диктатори, направени от някои от най-добрите съвременни журналисти и историци, специалисти в областта, за която пишат: Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер, Франко, Мао, Пиночет, Пол Пот, Саддам, Кадафи, Ким Ир Сен, Кастро, Тито, Асад...
Под редакцията на Оливие Гез тези очерци рисуват страшна, но много показателна картина на света. Изчерпателността на проучването, съчетано с разказваческо майсторство, ще ви даде правдива представа за живота и управлението на някои от най-кървавите диктатори през последния век.
***
Колектив. Редакция: Оливие Гез
Бенедикт Верже-Шеньон е доктор по история и бивша преподавателка в Института за политически науки в Париж. Специалистка по история на Втората световна война във Франция. Публикувала е над десет книги, сред които: „Доктор Менетрел“ (Le Docteur Ménétrel. Paris : Perrin, 2002), „Участниците в Съпротивата от Виши“ (Les Vichysto-Résistants. Paris : Perrin, 2008), „Тайните на Виши“ (Les Secrets de Vichy. Paris : Perrin, 2015) и биография на Петен (Pétain. Paris : Perrin, 2014).
Бернар Бажоле избира дипломацията, след като завършва политически науки в „Сианс По“ в Париж и Националното училище по администрация. Работата го отвежда в Алжир, Рим и Дамаск. От 1994 г. е посланик последователно в Аман, Сараево, Багдад, Алжир и Кабул. По време на управлението на Никола Саркози е национален координатор по въпросите на разузнаването. През 2013 г. е назначен за директор на Генералната дирекция за външна сигурност, на който пост остава до 2017 г. Автор е на „Слънцето вече не изгрява на изток“ (Le Soleil ne se lève plus à l’Est. Paris : Plon, 2018).
Венсан Югьо е водещ репортер в международния отдел на „Експрес“ от 1990 г. Носител на наградата „Байо“ за военни кореспонденти през 2005 г., преподавател в школата по журналистика в Института за политически науки („Сианс По“) в Париж и във Висшето училище по журналистика в Лил. Автор на няколко изследвания, сред които: „Белите вещери. Проучване върху неверните френски приятели в Африка“ (Les Sorciers blancs. Enquête sur les faux amis français de l’Afrique. Paris : Fayard, 2007), „Африка, каквато е. Десет кадъра за изпробване на фактите“ (L’Afrique en face. Dix clichés à l’épreuve des faits. Paris : Armand Colin, 2010), „Африкански кралици, истинският роман на първите дами“ (Reines d’Afrique, le roman vrai des Premières Dames. Paris : Perrin, 2014), и „Кадафи“ (Kadhafi. Paris: Perrin, 2017).
Елизабет Бургос е историчка и антроположка, била е директор на Дома на Латинска Америка и на Френския институт в Севиля, след това културен аташе в Мадрид. Член на редколегията на венесуелския седмичник „Зета“. Автор на „Аз, Ригоберта Менху. Един живот и един глас, революцията в Гватемала“ (Moi, Rigoberta Menchu. Une vie et une voix, la révolution au Guatemala. Paris : Gallimard, 1983). Дълги години е живяла в Куба.
Еманюел Ешт е бивш главен редактор на „Експрес“, сътрудничи на „Фигаро Магазин“ и на „Лир“. Отговорен редактор в издателство „Перен“, където е съставител и редактор на колективния труд „Последните дни на диктаторите“ (София: Фама, 2015). Последната му книга, в съавторство с Жан-Кристоф Бюисон, е „Великите победени в историята“ (Les Grands Vaincus de l’Histoire. Paris : Perrin, 2018).
Ерик Бранка е историк и журналист, задълбочен познавач на политическата линия на генерал дьо Гол и на тайните служби, на които е посветил няколко успешни книги, издадени в „Перен“. Сред тях са: „Американският приятел. Вашингтон срещу дьо Гол“ (L’Ami américain. Washington contre de Gaulle. Paris : Perrin, 2017) и „Забравените разговори с Хитлер“ (Les Entretiens oubliés d’Hitler. Paris : Perrin, 2019).
Ерик Русел e писател и журналист, автор на книги, получили заслужен успех и посветени на видни съвременни личности: „Шарл дьо Гол“ (Charles de Gaulle. Paris : Gallimard, 2002 ; Paris : Perrin, coll. « Tempus », 2007), „Жан Моне“ (Jean Monnet. Paris : Fayard, 1996), „Жорж Помпиду“ (Georges Pompidou. Paris : Perrin, coll. « Tempus », 2004), „Пиер Мендес Франс“ (Pierre Mendès France. Paris : Gallimard, 2007), „Франсоа Митеран – от личното до политиката“ (François Mitterrand, de l’intime au politique. Paris : Pierre Laffont, 2016), „Валери Жискар д’Естен“ (Valéry Giscard d’Estaing. Paris : Editions de l’Observatoire, 2018). Член на Френския институт (Академия за нравствени и политически науки).
Жан-Кристоф Бюисон е заместник-директор на „Фигаро Магазин“ и води предаването „Исторически представено“ (Historiquement show) по канал „История“. Специалист по история на Балканите и на славянския свят, автор на „История на Белград“ (Histoire de Belgrade. Paris : Tempus, 2013), „1917-а: годината, която промени света“ (1917, l’année qui a changé le monde. Paris : Perrin, 2016), „Убити“ (Assassinés. Paris : Perrin, 2013) и др.
Жан-Луи Марголен е възпитаник на Висшето педагогическо училище и агреже по история, специалист по история на съвременна Източна Азия. Отначало интересите му са насочени към Сингапур в края на британското владичество. Автор е на много книги и статии, посветени на историята на масовото насилие в Източна Азия. Последната му книга, в съавторство с Клод Марковиц, е „Индия и Европа: свързани истории, ХV–ХХІ век“ (Les Indes et l’Europe : Histoires connectées, XVe-XXIe siècle. Paris : Gallimard, coll. « Folio-Histoire », 2015).
Жан-Пиер Ланжьолие е журналист и автор на многобройни трудове, сред които: „Героите на хилядната година“ (Les Héros de l’an mil. Paris : Seuil, 2000), „Речник на Виктор Юго“ (Dictionnaire Victor Hugo. Paris : Perrin, 2014) и „Мобуту“ (Mobutu. Paris : Perrin, 2017).
Жереми Андре е преподавател по история. Бил е кореспондент в Ирак през 2016–2018 г. на в. „Кроа“ и специален пратеник в Сирия, в Ирак и в Конго на „Поан“, „Фигаро Магазин“, „Ла Ви“ и „Мариан“.
Катрин Ев Рупер е автор на книгите „Досие „Хаити“. Една застрашена страна“ (Dossier Haïti. Un pays en péril. Paris : Tallandier, 1988) и „История на Хаити. Първата черна република в Новия свят“ (Histoire d’Haïti. La Première République noire du Nouveau monde. Paris : Perrin, 2011). Под нейна редакция излизат трудовете „Войни и хуманитарно право“ (Guerres et droit humanitaire. Paris : Ministère de la Défense, 1998) и „Неизвестни съкровища от Музея на човека“ (Trésors méconnus du musée de l’Homme. Paris : Cherche-Midi, 1999).
Кристиан Дестремо е историк, специалист в областта на Втората световна война и задълбочен познавач на британската култура. Автор на изключително богата биография на Лорънс Арабски, публикувана от „Перен“ през 2014 г. В същото издателство публикува и забележителните си книги: „Това, което Съюзниците знаеха“ (Ce que savaient les Alliés, 2007), „Средният изток през Втората световна война“ (Le Moyen-Orient pendant la Seconde Guerre mondiale, 2011) и „Чърчил и Франция“ (Churchill et la France, 2017).
Лоранс Дьобре е историчка и журналистка, авторка на „Хуан Карлос Испански“ (Juan Carlos d’Espagne. Paris : Perrin, 2019) и на „Дъщеря на революционери“ (Fille de révolutionnaires. Paris : Stock, 2018), която получи много награди, сред тях „Политическа книга“ за 2018 г.
Мишел Фор е журналист, водещ репортер на „Експрес“ от 1989 до 2005 г., дълги години следи актуалните събития в Латинска Америка. Автор е на много книги, публикувани в издателство „Перен“, сред които: „Испания на Хуан Карлос“ (L’Espagne de Juan Carlos, 2008), „История на Бразилия“ (Une histoire du Brésil, 2016), „Аугусто Пиночет“ (Augusto Pinochet, 2019).
Никола Верт е старши изследовател в Института за съвременна история (CNRS). Става известен с участието си в „Черната книга на комунизма“. Виден специалист по съветска история – книгата му „Островът на канибалите“ (София: Фама, 2010) става истинско събитие в книгоиздаването. През 2019 г. публикува „Гробището на надеждата“ (Le cimetière de l’espérance) в издателство „Перен“.
Оливие Гез е историк, писател и журналист. За последната си книга „Изчезването на Йозеф Менгеле“ (София: Изток-Запад, 2020) получи наградата „Ренодо“.
Паскал Дайез-Бюржон е възпитаник на Висшето педагогическо училище в Париж, защитил е степен „агреже“ по история, специалист по история на Северна и Южна Корея, на които е посветил много статии и четири книги. Първото му изследване „Корейците“ (Les Coréens. Paris: Talandier, 2011) е последвано от „История на Корея от възникването ѝ до наши дни“ (Histoire de la Corée des origines à nos jours. Paris : Talandier, 2013) и от книга за диктатурата на династията Ким – „Червената династия“ (La Dynastie rouge. Paris : Perrin, 2015), преведена на корейски. Автор е на очерк за Белгия – „Тайните на Белгия“ (Les Secrets de la Belgique. Paris : Perrin, 2015) и за Византия – „Тайната Византия“ (Byzance la secrète. Paris : Perrin, 2017).
Патрик Моро е доктор по история и доктор на политическите науки (Национален център за научни изследвания (CNRS), лаборатория „Динам“, Страсбургски университет). От 1994 до 1998 г. е член на комисията за разследване на Бундестага „Превъзмогване на диктатурата на Германската единна социалистическа партия“. Автор на много изследвания и статии, посветени на комунизма и посткомунизма в Германия.
Пиер-Франсоа Суири е хоноруван професор в Женевския университет, където преподава история на Япония. Бивш професор в Националния институт за източни езици и цивилизации (Inalco) в Париж и бивш директор на Френско-японския център в Токио. Автор на много изследвания, сред които: „Нова история на Япония“ (Nouvelle histoire du Japon. Paris : Perrin, 2010), „Камикадзета“ (в съавторство с Констанс Серени) (Kamikazes. Paris : Flammarion, 2015) и „Модерна, без да е западна. Произход на днешна Япония“ (Moderne sans être occidental. Aux origines du Japon d’aujourd’hui. Paris : Gallimard, 2016).
Реми Кофер е преподавател в Католическия институт във Ванде, журналист и писател, сътрудник на „Фигаро Магазин“ и на „Поан“. Автор е на няколко книги, публикувани от издателство „Перен“, сред които: „Векът на четиримата императори: Сун Ятсън, Чан Кайшъ, Мао Дзъдун и Дън Сяопин“ (Le Siècle des quatre empereurs, Sun Yat-sen, Chiang Kai-shek, Mao Zedong et Deng Xiaoping, 2014) и съавтор, заедно с Роже Фалиго, на биографията „Червеният дракон Кан Шън. Или тайните на китайското разузнаване“ (София: Труд, 2000).
Стефан Куртоа е историк, хоноруван старши изследовател в Националния център за научни изследвания (CNRS), главен редактор на сп. „Комюнисм“ и на тематични поредици в много издателства („Сьой“, „Льо Роше“, „Серф“, „Вандемиер“). Автор е на около трийсет труда, посветени на френския и международния комунизъм и на явлението тоталитаризъм. Под негова редакция излиза „Черната книга на комунизма“, която се превръща в световно събитие (преведена е на 26 езика, в тираж над 1 милион екземпляра) . През 2017 г. издава книгата „Ленин – изобретателят на тоталитаризма“ (Lénine, l’inventeur du totalitarisme. Paris : Perrin), която през 2018 г. спечели голямата награда за политическа биография и голямата награда за историческа книга (канал „История“/„Фигаро Истоар“).
Франсоа-Гийом Лорен е водещ репортер в „Поан“, където ръководи рубриката „История“; възпитаник на Висшето педагогическо училище, има степен „агреже“ по литература. Автор на над десет книги, сред които: „Мъжът от Лион“ (L’Homme de Lyon. Paris : Grasset, 2011) и „Местата, които създадоха Франция“ (Ces lieux qui ont fait la France. Paris : Fayard, 2015). Последната му книга „От семейството ли сте? (В търсене на Жан Копитович)“ (Vous êtes de la famille ? (A la recherche de Jean Kopitovitch) излезе през февруари 2019 г. в издателство „Фламарион“.
Фредерик Льо Моал е доктор по история на Университета Париж ІV – Сорбона и преподавател във Военния лицей „Сен Сир“, както и в Института „Албер Велики“. Автор е на многобройни изследвания, посветени на Италия, фашизма и папската власт. В издателство „Перен“ излизат книгите му: „Виктор Емануил ІІІ. Един крал срещу Мусолини“ (Victor-Emmanuel III. Un roi face à Mussolini, 2014), „Разделенията на папата. Ватиканът срещу диктаторите“ (Les Divisions du pape. Le Vatican face aux dictateurs, 2016) и „История на фашизма“ (Histoire du fascisme, 2018), която получи голямата награда „Ернест Льомонон“ на Академията за нравствени и политически науки. |
|
|