Замислих се и се попитах: кое в основата на човешкия живот, а защо не и на всичко живо, е извор на енергията, която ни дава възможност да се движим, да творим, лз бъдем различни в най-общия смисъл на думата. Има ли вътрешна сила, която обезпечава или ръководи нашата активност, мисъл, необходимост от почивка, творчество или просто е база за съществуването на живота?
Можем ли без нея да бъдем това, което сме? Наистина ли една малка молекула отговаря за живота - както трохата, отронена от хляба, насища гладния, както капката вода в пустинята спасява жадния, така ли и тази малка молекула поддържа живота на планетата Земя?
Да, така е! Тя е известна като аденозин трифосфат или АТФ и поддържа живота в неговото многообразие.
***
Д-р Николина Кръстева
Д-р Николина Г. Кръстева е завършила биохимия и биофизика в Петербургския държавен университет. През 1983 г. защитава докторат на тема „Изолиране, пречистване и свойства на глицералдехид трифосфат дехидрогеназа (надзависима) от хлорела пиреноидоза. Работи в Българска академия на науките - Институт по физиология на растенията, Централна лаборатория по биофизика и Институт по органична химия с Център по фитохимия.
От 1988 г. е хоноруван асистент по биохимия в Медицинска академия.
