|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Смирна в пламъци. Гибелта на османската метрополия през 1922 г. и последствията за Европа
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Думи за езика
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Шекспир: мъжът, който плаща наема
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Драми
|
 |
Автор: Елфриде Йелинек
Раздел: Австрийска литература, Нобелова награда за литература, НАМАЛЕНИ КНИГИ
Издателство:
Рива
Народност: австрийска
Преводач: Владко Мурдаров
ISBN:
първо издание, 2005 год.
меки корици,
174 стр.
Цена:
3,50 лв 
|
Елфриде Йелинек е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмови сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двайсет литературни и театрални награди и отличия. Учила музика, театрознание и история на изкуството, тя работи като писателка на свободна практика и е добре позната на читателите и зрителите в целия свят.
През 2004 година Елфриде Йелинек беше удостоена с Нобеловата награда за литература "за музиката и вокалното изящество в нейните романи и пиеси, които с изключителната си словесна виртуозност показват абсурда на съществуващите клищета в обществото и тяхната поробваща сила".
Изданието включва пиесите:
- Пътеката
- Спящата красавица
- Розамунде
- Клара Ш.
- Мълчанието
- Джаки
- Тяло и жена
- Клаудия се публикува за пръв път на хартия на български. В немския и вариант е публикувана само в интернет.
Съставителство и превод на Владко Мурдаров
Елфриде Йелинек - Драми
Четем драми на нобелистката Йелинек
Владко Мурдаров е подбрал и превел 6 драми и 1 есе на Елфриде Йелинек за "Драми" . Чухме за австрийската писателка, когато лани и дадоха литературния "Нобел". По-голямата част от творчеството и се навърта около сцената: пиеси, филмови сценарии, оперни и балетни либрета.
"Претенциозните драми на Йелинек са получили адекватна опаковка в оформлението на книгата. Половината от тях са моно, а героинята в една от тези е Жаклин Кенеди... Авторката обяснява така: "С помощта на техниката сцените и хората биват повдигани нагоре. Веднъж натежава сцената, после човекът върху нея. Това е като огромна везна, при която блюдата се накланят. И докато едното много натежава, другото много олеква. Винаги съществува опасност нещо да падне. Във всеки случай театърът е необикновен, защото показва обичайното необичайно".
в. Сега, 12.11.2005
|
|
|
