В малък провинциален вестник съобщават за смъртта на 51-годишна жена, която се самоубила, като взела сврьхдоза приспивателни. Това е майката на писателя Петер Хандке. На погребението й той изведнъж изпитва силна потребност да пише за нея, защото мисли, че знае много за майка си и за това как се е стигнало до смъртта й, и разказът му ше бъде много по-верен от информацията на някой случаен репортер, който вероятно без мъка ше свърже този случай с някоя религиозна, индивидуална психологическа или социологическа таблица за тълкуване на сънищата. Макар да си мисли в началото, че писането ше превърне спомена му в изречения, които ще създават впечатление, че авторът им се е дистанцирал от счучилото се, се оказва, че преживяването е съвсем различно. Споменът му причинява болка всеки ден, докато действа.
***
Носителят на Нобелова награда за литература Петер Хандке е един от най-значителните съвременни австрийски автори, драматург, белетрист и поет, който има съществен принос за създаването на новата литературна класика.
Той е писател на свободна практика, добре познат в иелия свят не само като твореи, но и като човек с активна гражданска позииия, която невинаги среща одобрение.
Написал е повече от десет романа, като се започне със Стършелите и Страхът на вратаря при единайсетметров наказателен удар, над двайсет драми, сред които Обругаване на публиката и Каспар, много новели като Левачката. Има много преводи от английски, френски и словенски, многобройни есета и литературна критика. Пише филмови сиенарии, които режисира сам или заедно с Bum Вендерс. Носител е на над двайсет авторитетни литературни и филмови награди и отличия, сред които са Герхард Хауптман, Фридрих Шилер, Георг БЪхнер, Франц Гршпарцер, Франц Кафка, Хенрик Ибсен, Голямата австрийска държавна награда за литература, наградата Вюрт за европейска литература.
|
