Подбраните в тома документи, предимно от руски архивохранилища, са ценно градиво за българската политическа история през Възраждането. Те отразяват последния етап от борбите на българската нация за църковна самостоятелност; културно- просветния напредък; легално-политическите прояви и характерният за периода подем на четническото движение и раздвижването на емиграцията и нейните организации, превръщащи българското национално-освободително движение в значим фактор на Балканите. Изворите осветляват в широк контекст политиката на Русия в Европейския Югоизток – нейните реформени проекти, дипломатически демарши пред Високата Порта и подкрепата и на освободителните борби на балканските народи, както и взаимоотношенията между тях.
