9 януари 1913 г.
Не бива да се отчайвам. - Уповавам се на таланта си и знам, че с упоритост ще постигна резултат. Да правя компромиси, да се откажа (от един удобен, красив и охолен живот) сега нямам никакво желание. Ще започвам отначало десетки и стотици, ако трябва - хиляди пъти. Не бива да губя от поглед целта! Трябва да се съсредоточа върху нея. Все още виждам пред себе си и ми предстоят световният литературен успех, едно необременяващо и отлично платено място на курортен лекар, в хубав хотел с тераса, с бели обувки за тенис, разкошни пури, изискана спалня, изумително елегантен приемен кабинет, книги, прецизна, не усърдна, но винаги плодотворна литературна дейност, музика, на около трийсет и пет годишна възраст - първата опера или пантомима със съпровод на голям оркестър, Мюнхен, Париж, пътувания, премиери на моите пиеси в Германия, по-късно деца, едно-две, цялото онова щастие, което в този момент, когато леко ми се повдига вследствие на днешната голяма доза Пантопон, ми се струва нещо непостижимо, което никога не ще се сбъдне.
_Пз „Дневник" на Геза Чат
|
