Вечната и святата - поредица "Език свещен", Елисавета Багряна, Захарий Стоянов, 2019

Вечната и святата - поредица "Език свещен"

Автор: Елисавета Багряна
Раздел: Българска литература /края на ХІХ - средата на ХХв./
Издателство: Захарий Стоянов
Народност: българска
ISBN: 9789540913247
първо издание, 2019 год.
меки корици, 96 стр.
Цена: 15,00 лв (7.67 €)

Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената. Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне. Поетесата рязко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото й кажат. Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желае повече така да живее; че й е унизително да бъде робиня и че жената също има право да участва активно и с достойнство в живота. Затова и проговори толкова категорично, със силен глас, без да се смущава от дързостта си и без да проси позволение.

Елисавета Багряна е велика поетеса, която обнови езика на поезията и въведе в литературата нов тип личност. Тази личност не е обикновен политически бунтар, а жена, която, живейки активно, свободно и без задръжки, е разумна, морална и обзета от желание да опознава и пресъздава света. Тя не е съгласна да върви по отъпканите пътища, защото е способна, а и призвана, да прокарва нови; радостта от познанието е съкровената й радост, защото обогатява душата и я прави по-чувствителна, по-състрадателна и по-отзивчива. Тя, впрочем, затова и се бунтува -заради правото да опознава непознатото, като го види и обикне. Отначало се бори да излезе от тясната стая, от дома на предразсъдъците, от подредения бит на семейството и да тръгне към далечни земи; там я чакат чудесата, непознатите хора, водовъртежът на приключенията. Нейната драма е във всичко предварително начертано, устроено, задължително. Любовта е преодоляване на драмата, възможност да се счупят оковите. Тази любов е толкова по-силна, колкото е по-сурово ограничението и колкото са повече препятствията. И не бива да я свеждаме до простото привличане между мъж и жена или до желанието да останат двамата сами и да живеят дълго неразлъчно. Любовта е енергия за промяна; движение към новото, активност и надежда.

Панко Анчев