Няма общество без престъпност и престъпност без общество. Като форма на социална патология престъпността предизвиква интерес сред много науки, голям кръг изследователи и не на последно място и сред обикновените хора.
Престъпността е социално явление, което отразява реални процеси, обуславящи престъпленията и възникващите по повод на тях правонарушения. Тя е изключително сложен социално-правен феномен, който притежава редица отличителни черти, характеризиращи го като явление на социалната действителност.
Тревожен е фактът, че въпреки отчитаната от статистиката тенденция на спад на извършените от деца престъпления, техния относителен дял спрямо общият брой на извършени престъпления през последните пет години варира от четиринадесет до седемнадесет процента.
Актуалността на проблема „деца в конфликт със закона" се обуславя от липсата на достатъчно теоретични и практически разработки на проблема в социално-педагогическата литература. Недостатъчно разработената и неразвиваща се системата за ресоциализация на деца извършители на противообществени прояви и престъпления, неефективността на значима част от създадените специализирани институции за работа с тази категория деца. Организираната в тях превантивна и корекционно-възпитателна дейност не рядко е без особен резултат по отношение очакваните положителни изменения в цялостната структура на личността на детето. Липсата на адекватна и своевременна помощ и подкрепа на децата, жертви на престъпления.
