Поредица ТЕОРЕТИЧНИ ПРОСТРАНСТВА включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и други сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на XX в. и до днес. Тя е дело на Издателска къща КХ - Критика и Хуманизъм, Българско общество по групова анализа и групови процеси и специалисти от европейски академични и терапевтични институции.
Това е книга номер 1 в поредицата.
Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).
Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината.
„Преходността" / „Траур и меланхолия" / „Отричането" / „Задръжка, симптом и страх" оформят едни от най-плътните възли в мрежата от психоаналитични понятия и имат дълга история на интерпретации и влияние, а някои от тях - и силни, само привидно неочаквани отзвуци в теорията на културата и в логиката.
