С рухването на комунистическата тоталитарна система в Европа в музея на прокълнатите от историята Ленин и Сталин заеха законното си място до Мусолини и Хитлер. И в бившите комунистически страни се появяват издания на "Моята борба". Поколенията, родени след Втората световна война отхвърлят носещия се от нейните страници войнствен тътен на барабани и свирепия зов за кръв и смърт, защото предпочитат да живеят в общество, изградено на принципите на демокрацията, на свободата, справедливостта и солидарността. Те знаят, че трупът, хвърлен на германската публика под името "Моята борба", започва да разпространява опасна зараза особено след 30 януари 1933 г., когато "звярът изскочил от бездната", разполага с власт да застеле с трупове пътя на Третия райх в изпълнение на най-налудничевия план в световната история - за космическа война срещу "разяждащите чистата раса бацили", срещу гризящите арийските сърца червеи.
Война, в която "чистите" германци се убедиха в ужасяващата реалност на оня марш на щурмоваците, в който ентусиазирано са пеели: "Тоз, който падне в бой за Хитлер, ще спи спокойно дори и на чужда земя."
Война, към която с толкова възторжени слова ги тласкаше и "Моята борба"! Книга размисъл над вечната тема за човешкото лекомислие, за пътя на един народ към пропастта. За размисъл и над темата "Хитлер" — вписва ли се фюрерът в сентенцията на Стоян Михайловски: "Има мъртъвци, които трябва да бъдат убивани".
Непрекъснато, в името на вечно будната историческа памет на човечеството.
Професор Милен Семков
