|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Пропуснатите възможности през Руско-турската война (1877-1878)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Схолии. Автентичният реакционер
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Стопанска история на българите в Османската империя (XV в. - началото на XX в.) - том 1 и том 2 (комплект)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Останките на Троцки
|
 |
Автор: Владимир Сабоурин/Vladimir Sabourin
Раздел: Българска съвременна поезия
Издателство:
Симолини
Народност: българска
ISBN: 9786191881550
първо издание, 2017 год.
меки корици,
382 стр.
Цена:
13,00 лв (6.65 €) 
Прикачен файл:
|
Кратък манифест върху „Останките на Троцки":
• Въпросът не е какво е политическа поезия. Въпросът е възможна ли е изобщо поезия, която да не е политическа.
• Всеки избор на естетика е политически акт.
• Когато утопията се разрасне, стига до гротеската. Когато гротеската се разрасне, стига до утопията.
• Можеш да концептуализираш агресията. Не и нежността.
• Не съществува „частна" поезия. Дори в най-интимните й моменти.
• Когато поемеш отговорност, светът отново става млад.
• Нищо не е „пост-". Всичко тепърва предстои!
Яна Букова
Владимир Сабоурин е един от малкото неистово непримири и неотстъпчиви литератори, които са способни именно с тази си неистова непримиримост и неотстъпчивост да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват знания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и проч. За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията.
Николай Бойков
Това е поезия на разработване на връзки и хомологии между на пръв поглед несвързани икономически и културни практики и различието, което те правят -тук са вкарани ситуационистките техники на detournement и derive като мълниеносни преходи през разнообразни амбиенти и дискурси и прекосяване на фундаментални фантазии, образувания на културни меми и езикови екстракти, които постоянно корозират в автоимунно буйство. Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фети-шисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков.
Златомир Златанов
|
|
|
