Да се обърнеш към мъдростта на класическата древност е истинско удоволствие. Ползата за ума е двойна – ровиш се в историята и разсъждаваш за настоящето. Защото по един прекрасен начин биваш убеден (и успокоен), че едни и същи проблеми са занимавали хората и тогава, и сега.
Защо успокоен ли? Защото не си самотен в търсенето на отговори: Какво е мястото на човека в Сътворението? Какво е мястото му сред другите човеци? Каква е фундаменталната посока на живота? Не си самотен и в бунта си към всевъзможни постулати, истини, доктрини за „правилно“, „достойно“, „мъдро“.
Да се наведеш и да отпиеш от древния извор на обичащите мъдростта (философите) наподобява чисто физическо усещане – чистота, свежест и прохлада. Чувство на истинност. Чувство на принадлежност към цивилизацията. Чувство на не-самота.
Много от темите, вълнуващи старите философи, стоят неразрешени и пред нас. Намираме ли нашия отговор днес? Понякога може би да, макар много от въпросите стоят все така зададени... Но благородството на ума, отдаден на истината, е може би най-впечатляващият урок на древността. Урок по водене на спор. Урок за измамността на славата. За секса и въздържанието. За удоволствията. За богатството от пътешествията. За смъртта.
За добрия живот. Изобщо – за качеството да бъдеш човек.
***
Марк Върнън е бивш свещеник, писател, журналист и преподавател. Автор е на няколко книги, включително „42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало“. Той е почетен член на „Бъркбек Колидж“ към Лондонския университет и редовен сътрудник на радио и телевизия Би Би Си.
Работи в „Скул ъф Лайф“ в Лондон.
