Любомир Миков е професор (2004 г.), кандидат на изкуствознанието (1985 г., днес доктор) и доктор на историческите науки (2002 г.). Роден е на 17 август 1947 г. в Лом. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. От 1975 г. работи в Института за фолклор (днес Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей) при БАН. През последните 35 години е посветил изследователските си интереси на хетeродоксния ислям, на суфизма и на османската архитектура и изкуство в България и на Балканите. Той е хоноруван преподавател в Нов български университет и в Националната художествена академия, където чете лекции по османска архитектура и изкуство. Автор е на още 11 книги и на около 180 студии и статии.
