„Бъди спокоен, Салво - казваше баща ми. - По- тъмна от това нощта не може да стане."
Мракът в живота ми беше прекъсван от малки проблясъци светлина, които ми даваха сили да продължа напред: най-вече сватбите на сестрите ми. Мракът на брат ми, Джовани, който е само с една година по-голям от мен, ще продължи през целия му живот. И това е постоянна болка, която ще пронизва мислите ми, дори в моментите, когато ще ми се струва, че съм щастлив, дори когато хората ще са забравили за фамилията ми."
Салво Риина е роден в Палермо на 3 май 1977 година. Завършил е колежа „Дон Калоджеро ди Винченти" в град Бизакуино, Сицилия, с профил геодезия. Посещавал е факултета по Икономика и Търговия към университета в град Акуила, както и факултета по Педагогически и образователни науки към университета в Падуа. Понастоящем работи като административен асистент в социална организация „Диоген" в Падуа.
Салво Риина е третото от четирите деца на Тото Риина и Нинета Багарела, Джовани, вторият им син, изтърпява доживотна присъда като баща си Тото.
Салво Риина, с една година по-малък от Джовани, наскоро изтърпя присъда от осем години и десет месеца за връзки с мафията. Сега живее в Падуа, където изтърпява двегодишна условна присъда. Баща му, сочен от всички като II capo dei capi на Коза Ностра, излежава доживотна присъда по член 41-bis, след като е признат за виновен за извършването на особено жестоки убийства.
Все пак Салво Риина пожела да напише тази книга не за да оспорва многото присъди, издадени от съдиите, а за да опише семейството си отвътре, за да разкрие събитията, случващи се в едно семейство, в което децата, едва пораснали, знаят, че баща им се казва Джузепе Беломо, по професия землемер, че не могат да посещават никакви училища, че многократно в годината сменят дома си и че където и да отидат, всички показват уважение към този странен землемер. И всичко това до януари 1993 година, когато Тото Риина е арестуван. След това семейството отива да живее в Корлеоне, за което децата са слушали много, но където никога преди това не са стъпвали.
Така започват да осъзнават кой в действителност е техният баща, започват да си дават сметка колко е трудно да живееш, когато силите на реда следват всяка твоя стъпка и колко е мъчително, дори невъзможно, да търсиш свой собствен път с фамилното име, което носиш.
|
