Действие и реакция. Житието и битието на двойка думи, Жан Старобински, СОНМ, 2005

Действие и реакция. Житието и битието на двойка думи

Автор: Жан Старобински
Раздел: Съвременна философия
Издателство: СОНМ
Народност: френска
Преводач: Тодорка Минева
ISBN: 954847865
първо издание, 2005 год.
меки корици, 387 стр.
Цена: 10,00 лв

Прикачен файл:

Защо във всекидневния си живот твърдим, че нетърпимата ситуация предизвиква реакция? Как оттук биолозите са стигнали до мисленето на отношенията между живия организъм и средата от гледна точка на взаимодействието? Защо понятието "абреакция" е било измислено, а сетне изоставено от ранната психоанализа?
Какво имаме предвид, когато казваме, че някоя политика е реакционна? Твърдението, че нацисткият тоталитаризъм е бил реакция спрямо комунистическия тоталитаризъм, не означава ли оневиняването му? Думата "реакция" и нейните производни предлагат услугите си както за причинно-следственото обяснение, така и за разбирането чрез симпатия. Те ни хрумват, когато търсим отговори на собствените си проблеми. Но самите тези думи не представляват ли проблем? Именно тези въпроси дават повод на изтъкнатия швейцарски литературен критик и дългогодишен преподавател по френска литература и история на идеите в Женевския университет Жан Старобински (р. 1920 г.) да проследи интелектуалните митарства на думата "реакция"
и нейните производни през различните епохи. Книгата започва с ролята, приписвана им от схоластиката, и завършва с днешните ни питания, свързани с понятието за прогрес, без което политическата реакция е немислима. Старобински се позовава на различни философи (Аристотел,Лайбниц, Кант, Ницше, Ясперс, учени (Нютон, Биша, Клод Бернар, Бернхайм, Фройд) и писатели (Дидро, Бенжамен Констан, Балзак, По, Валери).

Действието и реакцията са били към XVII век начална глава във физиката на философите и думата "реакция" не е стигала отвъд латинските трактати. Днес тя е разпространена навсякъде: следователно станала е банална. Думата, жертва на своя успех, е преминала от специализирания речник в обикновения речник. В началото на XIX век тя все още е впечатлявала; днес тя е често срещана, в нея няма вече нищо провокативно. Единствените изключения са психиатричните и политическите употреби, за които току-що споменах. В речника на обществените науки (и на журналистиката) тя функционира спомагателно, като термин за оправдание, и има психологическа окраска. Тя релативизира дори престъпленията, поставяйки тези действия в зависимост от техните обществено-исторически антецеденти.
Впрочем случвало се е, добивайки ново значение, двойката "действие и реакция" или думата „реакция" да сменят "областта", да прекрачват границите между дисциплините. Не би ли било уместно да изследваме по-отблизо важния процес на полисемизация, за който току-що споменахме? Това би означавало да се опитаме да установим някаква полифонична партитура или своеобразна мозайка. В случая няма предварително установен метод: но има знаци за възможно най-точно ориентиране и потребността да им се даде най-адекватният отговор или реакция.