• Тая книга (том първи) има за цел да опише страданията и усилията на българското население в Македония и Одринско след Освободителната война за опазване на своето народностно съзнание и на всичките си придобивки в църковно-народно отношение отпреди войната, върхът на които бе Българската екзархия. Излагането на народно-политическата история на българското население във вилаетите е най-тясно и жизнено свързано с историческия ход на екзархийското дело, т. е. на самата Екзархия.
Ние ще започнем изложението на тоя вътрешно-битиен симбиоз на народ и Екзархия (като народностен институт, творба на самия народ) с първите трудности, които Екзархията трябваше да преодолява срещу пристъпите на сили и фактори, които искаха да вярват, че с Берлинския договор се туря край на българския църковно-народен въпрос в неговата цялост, т. е. край на Екзархията.
Много трудности Екзархията имаше да преодолее след Освободителната война,за да може да запази своето седалище вЦариград, да придобие отново и да закрепи своето ведомство в Македония и Одринско. Нежелана и спъвана от турското правителство поради причините, които съществуваха и преди войната,след войната тя е още по-нежелана и поради страха, че, представлявайки духовното и национално единство на българския народ, тя би била орган на българските политически обединителни стремежи.
