Книгата разглежда въпроса доколко аналогиите са базисен механизъм в мисленето на малките деца, който не зависи от областта на познание и може да е вроден и/или придобит. На този възглед е противопоставено мнението, че аналогиите представляват сложен и късно развит механизъм, който затруднява децата поне до възраст 11-12 години. За целта е направен обзор на теориите за развитието на разсъжденията по аналогия, представени са данни за наличието на този механизъм на мислене при деца и животни, както и при деца с атипично развитие и хора от различни култури. В допълнение са разгледани факторите, които улесняват малките деца при правенето на аналогии, както и връзката на разсъжденията по аналогия с други когнитивни процеси.
