В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е роден през 1901 г. в семейство на австро-унгарски дипломат във Фиуме. Наричат го социалнокритичен класик на модернизма. Със своите актуални политически и обществено ангажирани романи и театрални пиеси се превръща в противник на националсоциализма. Към най-известните му произведения се числят пиесите: Приказки от Виенската гора, Вяра, любов, надежда, Казимир и Каролине, както и романите му Вечният еснаф, Младост без бог и Дете на нашето време. Носител е на наградата Хайнрих фон Клайст за пиесата си Италианска нощ. Загива през 1938 г. от паднал клон на булевард Шанз-Елизе в Париж.
