„Виж едни хора В подземно пещерно живелище с дълъг изход, стигащ до светлината; там те живеят от деца с оковани крайници и вратове, така че са постоянно на едно място, гледат само пред себе си и не могат поради оковата да си извъртат главите. Зад тях гори огън, който осветява над тях и no-надалеч, а между огъня и прикованите върви нататък път, покрай който виж, че е вдигната стеничка каквато се поставя пред хората за фокусниците като преграда, та да си показват върху нея фокусите.
- Виждам - рече той.
- Виж и това, че покрай тази стеничка други хора разнасят съдове и най-различни неща, подаващи се над стеничката, като статуи и всякакви други каменни и дървени изображения на животни, и различни направени от човека неща. И, както е вероятно, някои от разнасящите казват нещо, а други мълчат.
- Странна е тази картина и странни са тези оковани хора - рече той.
- Приличат на нас - рекох аз."
Платон, кн. VII
Повече от тридесет години след първия превод на български език, най-важното произведение на Платон излиза в нов превод от старогръцки, дело на Георги Гочев, снабдено с подробен предговор, коментар и индекс на понятията.
